Виновна ли е географията

Автор: Димитър Събев, „Мениджър“

Известният икономист Бранко Миланович сподели преди месеци в блога си мнението, че лоша география е причина за социално-икономическата недоразвитост на Балканите. Планинският релеф и отвореността на Балканите от север и изток към вражеска атака обуславяли по-ниското материално благосъстояние на населението, съответно в някакъв смисъл са причина за вътрешната нестабилност на региона.

Миланович е американец от сръбски произход и е световен авторитет в изследването на неравенството, включително в древността. Но в географския си подход към бедността и слабото развитие на Балканите той греши, като волно или неволно повтаря проповедта на американския ястреб Робърт Каплан. Според Каплан, Балканските земи са обречени да са бедни заради планините и обширната площ, дала място на различни национални държави, които не могат да образуват империя.

В своя анализ Миланович се връща доста назад в историята, но мълчи за внимателно проучения от археолозите период на неолитизация на Европа, когато тъкмо заради географията земите на Балканите стават най-развити в Европа. Искрата от Плодородния полумесец, прехвръкнала около 9000 г. пр. Хр., се прехвърля в Анатолия, а оттам през Егейските острови към Балканите. В земята, която по-късно е Тракия, Гърция, България и Сърбия, се заселват първите културни хора на Европа.

Там те срещат благоприятна география. В продължение на две или три хиляди години те създават цивилизация, която бавно прониква в дивата Западна Европа. На специалистите са отлично познати селищните могили с богата керамика и култови предмети, дали името на периодизацията на онези ранни епохи – Караново в България и Винча в Сърбия. Тази неолитна и енеолитна цивилизация достига върха си във времето на златното съкровище от Варна, което е най-старото, и с разнообразието си единствено, преди светлината да намалее в Епохата на бронза.

Тази земеделска цивилизация на Балканите създава много рано (6500 г. пр. Хр.) планирани поселища край реки, удобни хълмове или на морския бряг. Бедата й е, че дървото е единственият й източник на енергия. Още през 80-те години на миналия век археолози локализираха край с. Дуранкулак първата известна екологична катастрофа, причинена от човешка дейност. За изсичането на горите допринася металургията, вероятно местно откритие, тъй като металите – мед и злато, се топят в пещи. Разбира се, има и други, климатични теории за мистериозния упадък на първата европейска цивилизация.

Точно така, европейската металургия възниква на Балканите – тук може да се доверим на румънския учен Мирча Елиаде. Бранко Миланович греши, че географията на Балканите е универсално неблагоприятна за социално-икономическо развитие: как тогава да обясним, че хилядолетия наред хората на Балканите са по-развити от Западна Европа? Да – именно географията, разнообразният терен, прави това древно развитие тук възможно: планините с руди, гъстите гори, добрите почви и води на Балканите.

Наскоро в Туитър историци споделиха следната карта на европейското най-ранно развитие:

Далеч по-притеснителен от научната грешка е политическият извод, който се прави на нейна основа: Балканите са място на слаби държави, които трябва да се контролират от империя. По пътя на географския детерминизъм вървят и руски историци като Лев Гумильов, чийто модел на етногенезиса го доведе до заключението, че Българското царство, доминиращо през дълги периоди в Източна Европа, е химера. Сръбското кралство също е било на гребена на развитието в Европа, известна ми е внушителната културна дейност на сръбския крал Стефан Душан в Тесалия през 14. век. Във всички случаи, „географията“ на същите тези земи не е попречила на Византия да доминира в културно отношение в Европа за цяло хилядолетие.

Това, което се опитва да прикрие географският детерминизъм на Миланкович е историята: зверството на Османската империя. Враждуващата религия унищожава високите културни постижения на Византия и България, разрушава носителите на държавността – съсловието на царе и благородници, и оставя местното население да се бори за религията и езика си. След инвазията на османците, християнските Балкани изживяват демографски колапс. Изграждането на национални общества тръгва от нулата.

Вероятно експанзията на османските турци на северозапад също е свързана по някакъв начин с географията – с историческите климатични и екологични цикли. Но тук вече говорим за историческа география от друг порядък. А географският детерминизъм на бедността за пореден път трябва да се отхвърли като ненаучен. Все пак не друг, а Адам Смит отбеляза, че страните с бедни природни ресурси отрано развиват усета си за търговия и занаяти.