Битката при Маратон е сражение между атинската войска и войската на персийския цар Дарий I на 12 септември 490 г. пр. н.е. близо до гръцкото селище Маратон. Тя е важен епизод от Гръко-персийските войни и завършва с победа на гърците.
Сражението започва след нахлуването на Дарий I с 600 кораба на Балканския полуостров в залива на Маратон. Негов пълководец e Датис. Персийският цар има войска от 20 000-100 000 пехотинци и 1000 конници (по древни описания 600 кораба, 200 000-600 000 пехотинци и 10 000 конници).
Атинската войска от 9000-10 000 души се ръководи от главния стратег Милтиад Млади. Архонтът полемарх Калимах ръководи дясното крило на войската. Съюзническият град Платея (в Беотия) изпраща 1000 тежковъоръжени пехотинци в помощ на Атина.
Според Херодот са убити 192 атиняни, 11 платейци и 6400 перси, като 7 персийски кораба са разрушени.
Названието „маратон“ на дългото бягане идва от тази битка и легендата, свързана с войника Фидипид. Според нея Милтиад заповядва на известния с бързото си бягане Фидипид да стигне до Атина, за да извести жителите, че персите, начело с Дарий, са отстъпили. Фидипид стига до Атина смъртно уморен с думите: „Радвайте се, победихме!“ и умира от умора.
Няма обаче доказателство, че това действително се е случило. Според гръцкия историк Херодот Фидипид бягал от Атина до Спарта изминавайки около 136 мили разстояние за един ден. Легендата, че е бягал от Маратон до Атина, била създадена по-късно и се появява в произведението на Плутарх За славата на Атина през 1 век от н.е. Интересен е фактът, че действителното разстояние между мястото на Маратонската битка и Атина е 34,5 km, а не както сегашната дистанция на маратонското бягане – 42,195 km.