Предпочитам вместо да се опитваме да коментираме -отчети и доклади, които, като правило са сбор от неверни данни, защото истината е винаги по-трагична, гледайки този многозначен образ, да се попитаме, кади е останал онзи младеж с китарата,в последствие с чинна чупка в кръста пред…,взрива на джипа, участието в цигареното производство, за направлявания охранителен бизнес да не говорим, с препоръките за „наше момче“, почти вживявало се за „разузнавач“ в последващата си битност, и компетентност до катаджийски въпроси при назначаването му за главен секретар, поникващите му мераци на новопоникващите му крилца с пистолет и пура в ръка, до откриването на мястото и ролята на „каналите“-заглушаващи гласът на плачещите бедни и нещастни избиратели, чакащи някой да им помогне, да не говорим за новите Европейски и световни хоризонти, които ти дават възможността и самочувствието с лека ръка да обричаш народа си с „аз три проекта съм спрял…“, като може още да се посочва, но накрая, нали трябва пак да стигнем до „сегашния портрет“ и неговото излъчване. Цяла една епоха.