автор: Георги Желязков, economic.bg
„Получих последните данни на БНБ за преките чуждестранни инвестиции в България. Както сами може да се убедите от фактите по-долу, наблюдаваме сериозен ръст само за 1 година“. Така започва постът на премиера Бойко Борисов във Facebook по повод последните данни на Българската народна банка (БНБ) за преките чуждестранни инвестиции. „По-долу“ обаче има само едно число, свързано със статистиката на централната банка, а при сравнение на данните се вижда, че „сериозен ръст“ той нарича покачването на чуждите вложения с едва 2.2% спрямо година по-рано.
„Считам, че говоренето за „катастрофален срив на инвестициите“ е по-скоро непознаване на данните. Ревизия отпреди два дни на БНБ повиши чуждите инвестиции в страната до 826.4 млн. евро към септември 2018 г. Преките вложения от чужбина за настоящата година също надвишават миналогодишното ниво“, пише още Борисов в профила си във Facebook.
Премиерът коректно цитира сумата за деветмесечието, тя наистина е 826.4 млн. евро. Трябва да се има предвид, че БНБ направи наистина мащабна ревизия на данните за ПЧИ за юли и август. Допреди два дни данните на централната банка показваха, че през тези два месеца сумата е отрицателна, т.е. има изтегляне на инвестиции от България към компаниите майки. Изведнъж идва тази ревизия, която добавя около 500 млн. евро отнякъде.
Пълният текст на статията можете да прочетете тук.
Предпочитам вместо да се опитваме да коментираме -отчети и доклади, които, като правило са сбор от неверни данни, защото истината е винаги по-трагична, гледайки този многозначен образ, да се попитаме, кади е останал онзи младеж с китарата,в последствие с чинна чупка в кръста пред…,взрива на джипа, участието в цигареното производство, за направлявания охранителен бизнес да не говорим, с препоръките за „наше момче“, почти вживявало се за „разузнавач“ в последващата си битност, и компетентност до катаджийски въпроси при назначаването му за главен секретар, поникващите му мераци на новопоникващите му крилца с пистолет и пура в ръка, до откриването на мястото и ролята на „каналите“-заглушаващи гласът на плачещите бедни и нещастни избиратели, чакащи някой да им помогне, да не говорим за новите Европейски и световни хоризонти, които ти дават възможността и самочувствието с лека ръка да обричаш народа си с „аз три проекта съм спрял…“, като може още да се посочва, но накрая, нали трябва пак да стигнем до „сегашния портрет“ и неговото излъчване. Цяла една епоха.