Снимка: Булфото, архив
Най-важни ще са езиковите и математически умения, смята Красимир Вълчев
Няма как да знаем от какви специалисти ще имаме нужда след 20 години, но тогава обаче ще се говори за остър недостиг в определени области. Всеки ученик обаче ще трябва да има езикови и математически умения, както и такива в природните науки. Именно в тези професии, свързани със задълбоченото изучаване на математика и природни науки, ще има най-голям ръст на доходи, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.
Най-голям недостиг у нас има на инженери (29%), а най-голям излишък – на служители в администрацията (23%). В повече са ни и финансистите (20%), и изненадващо – операторите в колцентрове (9%). При дефицитните кадри пък са още ИТ-специалистите (11%) но и търговците и експертите „обслужване на клиенти“ – съответно 14 и 15%.
Държавата е изразходвала 25 063 690 000 лв. за образованието на българи, които след това са избрали да работят извън границите на страната. Така България няма как да възвърне инвестицията в тях, плащайки данъци. Разходите за обучение на един учащ възлизат на 38 082 лв., като 26 472 от тях са за първите 12 години, а останалите 11 610лв. за висшето образование. Това сочат данни, които бяха показани по време на форума „Бизнес и висше образование“, цитирани от „Монитор“.
Красимир Вълчев посочи, че външната миграция е най-големият проблем, но човешкия капитал не се състои само 40-те хиляди, които държавата губи, финансирайки образовани кадри, тъй като загубата на тези кадри влияе на цялостното състояние на обществото, предаде Dnes.bg.
Той обясни, че 63% са хората, които навлизат в работната среда спрямо тези, които я напускат и затова образователната система трябва да фокусира върху три неща. Да намали до минимум броят на децата, които са отпаднали преждевременно от училище. Второто е свързано с това да се настрои профилната структура спрямо потребностите на пазара. Както и знанията, уменията и компетентностите да бъдат релевантни на обществото и пазара на труда.
Вълчев даде за пример, че след профилното преструктуриране с приемането на новия ЗПУО през 2016г., спрямо предходната 2015 г. се наблюдава спад в приема в направления, в които има излишък от специалисти. Приемът в държавните ВУЗ в икономическите специалности е намалял с 51%, в администрацията и управлението с 61%, в психологията с 36%, в правото в 28%. Това обаче е довело до прилив към тях в частните университети, в които държавата няма роля.
Министърът обясни, че е важно ВУЗ да имат добри отношения с бизнеса, като повече повече студенти бъдат ангажирани от компаниите на по-ранен етап, а не само да обучават кадри в направления с бъдещ недостиг.
