Ето го Бил Брайсън, който описа София при Живков и празния ЦУМ. България се възмути: Социализмът не беше това!
- By : Eкип на Вихрогон.бг
- Категория: Блиц Новини
Разказът на американския писател Бил Брайсън за България през социализма, в който той описва София в края на социализма предизвика истинска лавина от коментари в социалните мрежи. Описанията му на празния ЦУМ, в който не се продава почти нищо, за опашките, които започват да се трупат пред магазините за хранителни стоки от 4,30 сутринта, засегнаха страшно много българи, които имат своите спомени от това време.
Много съвременици на тази епоха, които са живели в българската столица в онова време, твърдо заявяват, че могат да оборят почти всяка дума на Брайсън от въпросния откъс от книгата му „Един американец в Европа”. За мнозина спомените от социализма са доста по-хубави и смятат последвалия преход към демокрация за по-грозно и порочно време в историята ни. При това и свързано с много по-голям недоимък. Ето някои от коментарите на читателите на „Вихрогон“ за написаното от Бил Брайсън:
„Глупости на търкалета. Преувеличено, глупаво. Аз живях този период в София. Единствено опашките за хранителни стоки са истина. И в ЦУМ ходех често, защото имах бебе и всяка седмица купува нови обущета. Добре, нямаше голям избор, но не и както пише. А в Шерътон всяка седмица ходехме за сладолед или торти в сладкарница та на хотела.“
„Поредният поръчков … жалък … подъл и неуспешен опит да се оплюе социализма !!! ……………….. живял съм във това време и много добре знам истината – живота беше спокоен и сигурен ……. имаше работа за всички …… образование и лечение – безплатно ….. храната истинска и вкусна ….. всяка година на море и планина ……. здрави семейства – щастливо и нормално детство ……………… и наркотиците … педерастията … проституцията и всякакви други извращения си бяха на мястото – във “ прекрасният “ запад !!!“
„Защо не е видял тогавашната сигурност и спокойствие и да направи сравнение с огромната престъпност в Щатите??? Е, сега вече ги надминахме в това отношение. То това им беше целта и го постигнаха, за тяхна радост и за наше най-голямо съжаление. Превърнаха страната ни в рай за лумпени, ненаситни грабители, ограбващи не само финансовия ресурс, но и достойнството на Българина.“
„Тези писания за промиване мозъците на родените след 1989г. но тези които помнят периода до 1989, трудно ще излъжат.“
„Лъжа, всеки имаше работа /даже и циганите/и не треперише, че може на другия ден да останеш без нея, децата спокойно играеха навън без наблюдение , ходехме на курорт с заплатите си, навсякъде срещаш щастливи хора,а тези от село бяха по богати купуваха апартаменти и коли на децата си , е редяхме се на опашки за портокали и банани, но по магазините имаше само качествени български стоки ,които се изнасяха и навън , бяхме прочути по света с обувки, шивашки изделия, чуун, стомана, втори бяхме по стлоеж на кораби, зеленчуците също насищаха пазара и изнасяхме навън, чипровските килими, кожуси, болчета, гайки, игли всичко сами си произвеждахме. А сега какво всички са по улиците, няма фабрики заводи, всичко е унищожено. И ценностите ги няма, децата мислят как с насилие да се изявят. Просто ни унищожиха , като нация и народ. Всеки мисли как да прецака другия. Навсякъде цари беднотия, селата обезлюдяха, а повечето хора са зад граница !“
„Стига гнусотии на платени журналя с привкус на американска пропаганда. Едва ли не сме ходили по клоните и американската цивилизация ни е открила.“
Англосаксонско цвекло, което мисли,че се изявява пред остатъчната част от аборигените в Австралия. Това, което го имаше тогава наистина няма да се повтори: сигурност, гарантирана работа и почивка, безплатно качествено образование и здравеопазване, качествена храна наше производство /никой чак толкова не ревеше за банани, освен софийските сноби/; без американската отровна продукция за бърза консумация, замразени продукти с безкраен срок на годност и изобилие на чуждестранна „екзотика“ като пици, спагети, пасти, паели и др. смърдоляци. Да не говорим за ток и вода почти без пари и без идиоти като онзи Иванов от КЕВР. Това е достатъчно…