nauka.offnews.bg

Oгнената пещ на планината Етна бавно се плъзга в Средиземно море със стабилен темп, според последните измервания, съобщава ScienceAlert.

За първи път учените успяват да наблюдават движението на вулкана в неговата цялост благодарение на повече от 100 GPS станции, разположени около планината Етна, които регистрират данни за позицията си през последните 11 години.

Плъзгането е бавно, но сега вече не може да спре, съобщават учените – и тъй като вулканът потъва, бихме могли да разгледаме серия от допълнителни опасности за хората в района на Сицилия, включително и тълпите  туристи и учени, които редовно се обръщат поглед към това чудо на природата.

^{GPS станции се използват за проследяване на движението на вулкана.  (Murray et al)}

„Предишни проучвания на дълготрайно изчезнали вулкани установиха, че тези плъзгащи се наклони по подобен начин са довели по-късно до катастрофални свлачища“, разказва водещият изследовател Джон Мъри (John Murray) от Отворения университет (The Open University) във Великобритания.

„Постоянното движение може да допринесе за голямо свлачище по крайбрежието на Етна, причинявайки опустошителни цунами в околните райони“.

Това постоянно движение също ще създаде проблеми за вулканолозите, съобщава Мъри, което прави по-трудно да се предскаже кога ще настъпят следващите изригвания и в каква посока ще се задвижи магмата.

От планината Етна се случват на всеки няколко години изригвания от различна степен и типове и са от решаващо значение за възможността за учените да правят точни прогнози какво се случва и кога.

Няма непосредствена причина за безпокойство, твърдят изследователите, въпреки че са необходими по-нататъшни подробни проучвания на връх Етна, за да сме сигурни, че няма да ни избненадат изригвания, свлачища или цунами.

^{Карти на векторите за хоризонталното преместване по GPS показателите на Етна между август 2001 г. и септември 2002 г. (а), септември 2005 г. и октомври 2007 г. (б) и септември 2008 г. и септември 2012 г. (в). Вектори са относителни към референтна станция извън вулкана в долния ляв ъгъл. Обърнете внимание на различната векторна скала за картата (c).  (Murray et al)}

Данните показват, че вулканът се движи предимно в посока изток-югоизток, надолу по наклон 1-3 градуса. Той се премества към крайбрежния град Гиаре, който е на около 15 километра.

На базата на събраните данни, събрани от GPS станциите изследователите изграждат аналогов модел на вулканичната основа, за да проучат допълнително какво може да се случи.

^{Murray et al} 

При средна скорост от 14 милиметра годишно за жителите на Гиаре е твърде рано за евакуация, но опасността е, че това бавно движение ще започне да създава напрежения, които ще доведат до по-големи смени в пейзажа.

„Според това, което наблюдавам, ако след 10 години скоростта на движението се удвои, това ще бъде предупреждение“, отбеляза Мъри пред BBC News. – Но ако стане наполовина, бих казал, че наистина няма за какво да се притесняваме.

Измерванията, направени от Мъри и неговия екип за планината Етна, могат да се окажат полезни при изучаването на други вулкани по света и как топографията на основата може да предизвика преместване на вулкана.

В този случай изследователите смятат, че слабите седименти под планината Етна могат да действат като смазка при спускането на 3,329-метровия вулкан. В крайна сметка това може да доведе до „мащабно пропадане на склона“, но екипът подчертава, че няма нужда от паника.

При такива редовни изригвания е трудно да се определи точно как процесите в планината Етна може да се развият и как ще се премества в бъдеще. Но трябва да се следи внимателно.

„Около един милион души живеят около Етна, така че унищожаването на материалните активи и загубата на животи могат да бъдат катастрофални“, заяви Мъри за The Telegraph. „Но мога силно да подчертая, че няма признаци, че това се случва в настоящия момент“.

„Ясно е, че дори споменаването на такова опасно събитие би било много обезпокояващо за хората, които живеят около Етна, така че се тревожа, че могат да получат погрешно впечатление“.

Изследването е публикувано в Bulletin of Volcanology.