К. К. (философ)

Директорката на едно българско училище обяви на страницата му във Фейсбук, че там няма да се приемат повече ромски деца в първи клас. Места има, приоритетно ще се приемат ученици със специални образователни потребности. Защо тогава да не се приемат роми?

Тези, които искат да скочат и да кажат, че някой отново потъпква правата на „братята“, трябва да охладят плана си.

Както обясни директорката Василка Величкова пред bTV не става въпрос за дискриминация, а за десегрегация. Казано по-просто – избягване на разделението на роми и българи, деца с обикновени и със специални нужди.

Хайде да помислим малко по-задълбочено – нали всъщност това е целта? Обществото да не се дели, ромското малцинство да се интегрира, а останалите деца да свикнат и да разбират връстниците си от този етнос.

В този смисъл, нормалната политика е точно такава – ромските деца да учат заедно с всички останали, без разделение, по едни и същи стандарти. Неслучайно е и държавна политика да не се поощряват сегрегираните „ромски“ училища. Всъщност точно това е и мотивът на директорката на училището да напише „Не записваме деца от ромския етнос“. Според квота се допускат до 2 деца от този етнос в клас. Ако бъдат повече има опасност училището да бъде закрито.

Разбира се, това не пречи на много защитници на ромските права буквално да се нахвърлят срещу директорката с груби обвинения в расизъм. Да, обаче в този случай основанията им не са особено силни. Защото наистина е време да започнем да гледаме по-сериозно на проблема. Какво всъщност иска обществото ни – отделни училища за ромите или нормален и организиран прием в училищата като всички останали? Ако искаме да се справим с етническото разделение, определено вторият вариант е по-разумен и уместен.

А иначе – най-лесното нещо е да се възмущаваш в социалните мрежи. Пък дори и да не знаеш точно срещу какво.