Fani Davidova, Фейсбук

Уважаеми дами и господа,
Във връзка със зачестилите хора и ръченици по градски площади, летища, обекти от Натура 2000 и др, както и с непрестанните внезапни появи на кукери, самодиви, нестинарки и т.н..

Във връзка с непрестанното облъчване, че националната идентичност на българите се свързва единствено с калпаци, ямурлуци, хорА, кукери и селски начин на живот.
Бих искала най-учтиво да напомня, че в България от поне 2 века, живеят също хора, принадлежащи на т.нар градска култура. В България живеят хора, в чиито семейства, няколко поколения назад са високо образовани вкл. жените. В България живеят хора, в чиито семейства още от 19ти век познават цивилизацията и нейните достижения като напр. баня, вътрешна тоалетна, прибори за хранене, обувки. Мантрата как всички са от село, не отговаря на реалността. Не, не всички сме от село и не всички сме първо поколение „вишис“
Бих искала също така да напомня, че 90 процента от българските възрожденци са богати, добре образовани градски хора.
В момента в средите на лица, претендиращи за монопол върху патриотизма е изключително разпространено да се украсяват прасци, бицепси, глутеуси и др. с портрети на бележите българи. НИТО ЕДИН от тези българи не е със селски произход, всички до един са образовани и цивилизацията е била техния стремеж, а не живота на уругундур, кутригур или печенега.
Периодът, в който България е била управлявана от селяндури и хора без образование е донесъл само и единствено беди, нещастия и тотален упадък на всички нива.
В момента се забелязва очевидно пропагандиране на селския произход и начин на живот като повод за гордост, и единствено доказателство за честност.
Съжалявам, на тази територия живеем и други хора и е крайно време да започнем да отстояваме пространството и ценностите си.
Моля, спомнете си хора като Евлоги и Христо Георгиеви, Симеон Радев, Стефан Стамболов, Иван Стоянович, генерал Данаил Николаев, генерал Владимир Вазов, генерал Георги Вазов, Петър Димитров, Драган Цанков, Димитър Тончев, Григор Начович, Христо Попов, Екатерина Каравелова, Димитър Пешев, Атанас Буров, ген. Никола Михов, Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, съвременниците ни Стефан Савов, Петър Дертлиев, Александър Джеров …
Има и такива хора.
Има и други ценности, има и други стремежи.
Не противопоставям едните на другите.
Само давам заявка за съществуването ни, нали, ако може да се знае!!!
ПС
„Бяла Роза“, „Лиляно моме“ и подобни не са стари, умилителни народни песни. Като тропате хора на тях не ставате по-българи .
Благодаря за вниманието