100-годишен юбилей отпразнува тези дни дядо Дико Копчев от ловешкото село Торос. Празникът стана повод, дълголетникът да разкаже пред bTV философията си за живота. Възрастта е от Бога и не е важно колко, а как живееш,казва дядо Дико. Личи, че е човек от сой и че всичко в живота си е правил с желание и с мяра. Малко недочува, но приказката му няма грешка.
„Досега не съм се окепазил. Досега не съм се напивал, не съм се избивал, не съм откраднал”, казва столетникът.
Дядо Дико имал талант катодърводелец, много му се отдавало. Много му се отдавало дърводелството, Втората световна война и смяната на политическата система обаче променили съдбата му. „Карахме продукти, карахме оръжие. Войната не е хубава работа, да не дава Господ да се повтаря“. Дядо Дико имал дърводелска работилница с работници. След Девети септември обаче с появата на кооперациите, работилницата била затворена. „Така станах шофьор”, спомня си дядото.
Не е спирал да работи. Фамилията му е малка, но сплотена. Има една дъщеря, която не го оставя, защото от него е научила всичко. На златните му ръце и сега се диви цялото село. И се снима за спомен през изработеното от него черешово топче.
Цялото село се изрежда да го поздрави за празника. За столетника има и рими: „Дядо Дико вече стана на сто, но както виждате, все още се държи като скакалец на листо, поддържа той достолепие всеки ден и затова е от Бога благословен”.
Внукът и правнукът носят неговото име, защото е за пример. Снаха му разказва, че главата на фамилията спазва постите открай време. Било добре и за тялото, и за душата. През останалото време – може да се хапва от всичко. Доскоро пийвал ракийка по малко, но вече не му понася. Дядо Дико обаче не се отказва от кафето.
Юбилярят не скрива огромното си желание за живот и си пожелава още рождени дни, за да види как внучето тръгва в първи клас, а то да запомни прадядо си.
Браво как. Искам. И аз