Днес, 30 юни, се навършват 16 години откакто един от най-великите български писатели за всички епохи напусна този свят – Николай Хайтов.

Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“.

През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езика, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в три тома. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите му, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Някои от неговите мисли и думи остават в съзнанието на българите като едни от най-ярките уроци по родолюбие, както и като точно описание на характера на народа ни:

„Едно е да ти се иска, друго е – да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)

„Главата ми да отсекат, пак ще викам: „Да живее България!’“

„Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а „правата на човека“ да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“

„Единственото ми агрегатно състояние е Националист!“

„Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“

„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа „Сватба“)

„Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“ – в интервю от 1993 г.

„В една зверилница, толерантност означава смърт.“

„Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“