източник: Pro News Dobrich

Костна игла за татуировки, открита в селищна могила край Дуранкулак редом с изцяло запазена върху камък червена охра, за пръв път са показани пред публика.

Те са част от 12-ата изложба „Българска археология“, която е представена в Залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей към БАН.

Иглата е на 6 500 години. Става въпрос за инструмент за нанасяне на татуировки. А пък това е инструмент, изработен от бронз”, коментира археологът Камен Бояджиев.

„Не знам у нас да има друга такава игла. Няма литературни сведения дали хората по нашите земи в древността са се татуирали, поради климата човешката кожа не се е запазвала, но по намирани керамични човешки фигурки с украса можем да интерпретираме, че вероятно е било така“, коментира той.

В 12-ата изложба “Българска археология” са представени 250 експоната от 23 обекта, постери за общо 50 проучвания – различни като вид и хронология, от ранната праистория (палеолита) до късното Средновековие. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците, Дуранкулак и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Сердика, Филипополис и Улпия Ескус, средновековните български столици Преслав и Търново и др. Интересни находки са предоставили мащабните спасителни археологически разкопки на античния обект при Покровник, Благоевградско, по трасето на автомагистрала „Струма“.

Землището на Дуранкулак населявано 90 века без прекъсване. Този факт отличава мястото като едно от редките в България. Най-известните археологически проучвания в Дуранкулак започват през 1975 г. под ръководството на Хенриета Тодорова. Направените открития донасят много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа. Проучените 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира най-големият некропол в Европа, са по-стари дори от Варненския некропол и се определят като „Българската Троя“ поради тяхната възраст и значимост.

Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него на брега на езерото в посока юг, е имало няколко селища, като първото е особено старо – от около 7 хил. години пр. Хр. (енеолит). Това причислява цивилизацията на това място сред най-древните в Европа.

Големият остров е селищна могила с дебели културни напластявания. Откопаният културен пласт до равнището на сегашната повърхност на Големия остров е достигал на места 2 метра. Днес по цялата територия на острова се виждат основите на къщи изцяло от камък (изключителен факт за тази толкова отдалечена епоха преди 6000 – 6500 години).