pochivka.blitz.bg

Потребител на Туитър направи забавна и леко странна колекция от снимки и клипове на жители на Токио в странни пози. Те са хванати да спят буквално на улицата в лъскавата част на японската столица.

Кадрите са събрани на акаунта “Shibuya Meltdown“, посветен на квартал Шибуя. Част от хората на тях са просто припаднали от препиване, но други са изтощени от дългите часове неуморна работа. Това личи и от факта, че някои хора дремят и в градския транспорт.

На една снимка мъж е полегнал опасно на пешеходна пътека, а на друга човек хърка на тротоара до паркирано такси. Някои пък са щракнати да лежат на показ пред всички във влака на метрото.

Известно е, че японците работят много повече, отколкото европейците от която и да е държава. Не са единични инцидентите с припадащи от умора и изтощение служели, има и много смъртни случаи. И въпреки че правителството и работодателите се стремят все повече да стимулират работещите да си почиват, това не се получава, защото за японците това е преди всичко въпрос на морални принципи.

Официалният работен ден в Япония, според закона, е както навсякъде – 8 часа. Но се смята за изключително невъзпитано да си тръгнеш преди шефа ти или точно на 8-ия час. Съвсем нормално е да останеш на работа 3-4 часа след официалното работно време, без това да ти носи допълнителен доход. Т.е. 10-12 часа работа на ден за човек е норма в Япония. Ако пък си мениджър или шеф, работното ти време става близо 16 часа.

В Европа и Северна Америка час пик, когато хората се прибрат от работа, е около 18-19 ч., но в Япония най-натоварените часове, когато хората си тръгват от работа и метрото е претъпкано, е около 22 ч. На следващия ден всичко започва отначало в 8.

Сутрин по улиците на 9-милионния Токио тълпи от хора маршируват под негласен строй към работните си места. Всички облечени в костюми, сякаш като с униформи – черен панталон с ръб, лъснати черни обувки, бяла риза и куфарче или черна чанта през рамо. Движението там е като в Англия – от лявата страна.

Въпреки че толкова много хора бързат към работа, никой не тича, никой не се бута в другия, не се нагрубяват, не викат. На метрото прилежно се нареждат на опашка, определена за качване. Мястото за чакане е очертано с бели линии, точно там, където ще се отворят вратите на метрото. Всички спазват тези очертания до такава точност, че дори не настъпват линиите с обувките си. Никой не прережда другия и не решава да избута всички и да мине най-отпред. Хората не мислят само за себе си, когато са на обществено място.

При качването и слизането от метростанциите, на стълбищата е означено със стрелки, че лявото стълбище е за качване, а дясното за слизане. И всички спазват това и дори не помислят да се качат например по дясното стълбище, защото е по-празно от другото. Има правила, които се спазват безусловно.