Спасовден, Възнесение Господне – отбелязва се 40 дни след Великден. Това е седмият, последният велик четвъртък. Тачи се строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият, не тъкат; мъжете не орат, пише Блиц.

В някои райони се извършват обреди за осигуряване на дъжд (Пеперуда, Герман); в Югозападна България се „черкува за дъжд”; в западните българоетнични територии обикалят землището на селото с песни и молят св. Спас за дъжд; в Добруджа изливат вода по поляните и захлупват празните съдове.

Вярва се, че ако на Спасовден вали, годината ще е богата, а реколтата – обилна. На този ден Господ прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят”. Рано сутринта на този ден гледат с огледало в кладенците, за да видят своите близки починали…

Според народната вяра в нощта срещу Спасовден русалиите (самодивите) кършат връхчетата на цветето росен, смятано за самодивско биле, и се кичат с него, затова са милостиви към хората и ги лекуват. Разпространен е обичаят ходене на росен – вечерта срещу празника болни от различни болести отиват на места, където расте лековитата билка. Те носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, вино, хляб, печена кокошка – дарове за русалиите. Престояват там до втори петли, в пълно мълчание, като преди разсъмване също мълчешком се търкалят в росата и напускат мястото или биват отвеждани от близките си без да се обръщат назад.

Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, трябва да преспи под растението, но с мъж, с когото няма кръвна връзка… Малко преди първи петли двамата хукват към селото, без да се обръщат назад. Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се смята за „магическо” и не се възприема като прелюбодеяние.

В Източна България на празника се изпълняват обичаи със сватбена насоченост – момите се хващат на празнично хоро, облечени във взети от млади невести булчински дрехи, вярвайки, че по този начин ще си осигурят омъжване до следващия Спасовден. Църквата чества възнесение Господне – след своята смърт и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Елеонския хълм край Ерусалим и се възнася на небето. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва актът на човешкото спасение.

На този ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасуна