Снимка: pixabay

Състоянието на правата на човека бележи цялостно влошаване през 2018 г. Това става ясно от доклада на най-голямата и най-стара правозащитна организация у нас, Български хелзинкски комитет. Документът отчита безпрецедентно нисък институционален капацитет за работа по подобряване състоянието на правата на човека, целенасочено развитие на политическия дискурс в националистическа и ксенофобска пропаганда, и липса на адекватен отпор от страна на съдебната власт на противоречащите на принципите на правовата държава действия от страна на институции, организации и отделни личности, пише „Актуално“.
Това е логично развитие на тенденцията, формирана през предходните две години с включването на националистически формации в управлението на страната и цялостен завой в посока отричане на базисни човешки права от представителите на водещите политически формации.

Благодарение на ангажимента на България като председател на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г., в този период не бяха реализирани сериозни негативни изменения в законодателството. През втората половина на годината обаче се проявиха редица негативни тенденции. Сред сферите, в които определени права бяха активно ограничени или уязвени през 2018 г. от законодателната и/или съдебната практика, са насилието срещу жени, безконтролното подслушване и тайното следене на граждани, както и правата на ЛГБТИ хората.
Международни институции осъдиха остро състоянието на институциите за хора с психични разстройства; страната ни за пореден път получи предупреждение заради влошаващото се състояние на правата на малцинствата.

БХК изтъква като основни следните акценти:

Независимост на съдебната власт – годината започна и завърши със законодателна дейност по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), който на практика създаде безотчетен орган с права да разследва хора с широк кръг повдигнати обвинения, без задължението това разследване да бъде обвързано с доказване на вина. Законово изменение в Закона за ДАНС създаде възможност за безконтролно тайно следене на граждани и организации. Поредица от спорни кадрови решения пък превърна Бюрото за контрол на СРС във фасадна институция, от която на практика не се очаква да защитава правата на гражданите, а да работи в услуга на репресивния апарат.

Свобода на медиите – Годината беше белязана от поредица публични опити за сплашване на журналисти от национални медии и директна саморазправа с техни колеги от по-малки издания от страна на представители на институции и политически партии. На този фон през ноември почти без дебати беше приет Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, станал известен като „медийния закон на Пеевски“, а в началото на 2019 г. парламентът прие поправките в Закона за защита на личните данни. И двата нормативни акта създават свръхрегулация и възможност за ограничаване на свободното разпространение на информация и целенасочено преследване.

Права на жените – през юли 2018 г. българският Конституционен съд създаде прецедент с решението си да обяви Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) за противоконституционна, и с това да затрудни значително борбата с насилието срещу жени и домашното насилие.

През годината беше отчетен и повишен брой убийства на жени, които могат да бъдат класифицирани като фемицид. В същото време предложените в края на годината промени в Наказателния кодекс с цел подобряване на защитата от домашно насилие са непълни и не се очаква да изпълнят поставените цели. Жените остават приоритетно засегнати от неравенства в заплащането, социално изключване, ограничен достъп на здравно неосигурените до здравеопазване и почти изцяло потърпевши от проблеми като трафика на хора и ранните бракове.

Права на хората с психични разстройства – Тежките условия за лечение, рехабилитация и социална подкрепа на хората с психични разстройства привлякоха вниманието на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията, Агенцията на ЕС за основни права, както и Европейската психиатрична асоциация. Бяха констатирани маргинализация на страдащите от психични разстройства, нехуманни битови условия и практики в домовете за възрастни и деца, липса на услуги в общността, липса на достатъчно леглова база, финансиране и специалисти. Като позитив се отбелязва приемането на стратегията за деинституционализация, със забележката, че даденият до 2034 г. срок е неприемливо дълъг.

Права на децата в институции – Всяко трето дете в институция е под тригодишна възраст, а всяко второ ново настаняване в дом и през 2018 г. е на новородено бебе. Социалното изключване на децата с тежки и с множество увреждания продължава и в новите услуги, като около 8 000 деца с увреждания изобщо не посещават училище. Не се променят нивата на детска смъртност в домовете за деца, като през 2018 г. смъртните случаи са 43. Позитивна стъпка е внесеният в парламента в края на 2018 г., законопроект за социални услуги. За първи път са заложени срокове за закриване на институциите за деца до 2021 г., а до 2035 г. – на всички домове за лица с увреждания.

Свобода на съвестта и религията – През 2018 г. свободата на съвестта и религията бяха сериозно застрашени от внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, които предвиждаха рестриктивни и дискриминационни уредби по отношение на финансирането и възможността за свободно проповядване. В края на годината – след натиск на редица местни и международни организации, рестриктивните изменения не бяха приети. През годината бяха извършени посегателства срещу молитвени домове и гробища на няколко вероизповедания. Речта на омраза, насочена срещу определени религиозни общности, продължи да се разпространява безнаказано.

Свобода на сдружаване – Влошаване беше отбелязано и по отношение на свободата на сдружаване в България. Основната причина за това бе хаосът и липсата на капацитет в Агенцията по вписванията да прилага новите изисквания на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които доведоха до възпрепятстване на дейността на някои организации. Бяха взети необосновани дискриминационни решения при регистрацията на няколко сдружения на македонците в България.

Принудителни евикции – И през 2018 г. не бяха предприети институционални мерки за въвеждане и прилагане на принципа за пропорционалност при премахване на незаконни жилища, които представляват единствен дом за обитателите си. Случаи на събаряне на единствени жилища, без да е осигурен алтернативен подслон на семействата, имаше в Арман махала в гр. Пловдив, кв. Орландовци в гр. София и др.

Условия в местата за лишаване от свобода – През 2018 г. материалните условия в местата за лишаване от свобода се подобриха, след общо намаляване броя на затворниците и реализирането на планирани ремонти. В арестите обаче те продължиха да бъдат в много случаи нечовешки и унизителни.

Въведените през 2017 г. превантивно и компенсаторно средство за защита срещу изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, показаха сериозни проблеми при своето функциониране.

Бежанци, търсещи закрила в страната – През 2018 г. броят на лицата, търсещи международна закрила, продължи да намалява. Данните сочат за 5% намаление спрямо 2017 г., както и за ниско общо ниво на миграционен натиск. Отблъскването, упражняването на физическо насилие, грабежите и унизителните практики спрямо влизащи в страната мигранти продължиха да са широко прилагани, най-вече по границата с Турция. Остават и много от проблемите, свързани и с достъпа до процедура, задържането и интеграцията на признатите бежанци. Най-същественото подобрение в провеждането на бежанската процедура през 2018 г. бе в осигуряването на правна помощ на административна фаза спрямо уязвимите лица.

Права на ЛГБТИ хората – През годината състоянието на правата на ЛГБТИ хората в България се влоши. Една от целите на мащабната кампания против Истанбулската конвенция бе изключването на защитата както от домашно насилие, така и от основано на пола насилие, която ратификацията на конвенцията би дала на нехетеросексуалните и трансджендър жените и мъжете. Страничен и неочакван ефект на това бе и произнасянето на Конституционния съд, че евентуален бъдещ закон, въвеждащ процедура за промяна на пола в личните документи на трансджендър лица, би бил противоконституционен – извод, който няма опора в Конституцията.