източник: novini.bg

„Стоянка има пръст в моята съдба. Преди в Сатиричният театър се правеха смешни представления, съвместно с радиото, като „Къдрава антена“, „Зигзаг“ и т.н.. За пореден епизод в едно от тях някой от актьорите за епизодичните роли се беше разболял и останалите се питали как точно да реагират. Тогава Стояна, Светла й памет, отсекла: „Абе стига сте се мотали, аз гледах един много смешен студент от ВИТИЗ/сега НАТФИЗ/, дори името му запомних- Георги Мамалев се казва, викайте го“. Това разказа известният комик за Стоянка Мутафова.

Мамалев продължи разказа си за великата българска актриса така:
„И си се размотавам аз нещо в предверието на академията, когато се появи запъхтян асистент-режисьорът Кокаланов: „Абе, Мальо, тичай към Сатирата, искат те за едно представление довечера“. Ролята беше малка и незначителна, но аз съм безкрайно признателен на Стояна, изпитвам благоговение пред нея. Тогава обаче хич не подозирах, че ще дойде време, когато с нея, с Георги Парцалев и др.. ще обикаляме България с големи представления.

Безкрайно скърбя за нея. Тя беше много културен, извисен, европейски тип човек. Спомням си веднъж, когато бяха тежки времена за оцеляване у нас, че я попитах какво прави тук, вместо да отиде в някоя „бяла“ европейска държава и да гради голяма, мащабна кариера там. Тогава тя каза нещо, което винаги ще помня: „Качеството е друго“.

Стоянка Мутафова беше възпитан, толерантен и много добър човек, колега. Нивото й беше много високо, културата й в никакв случай не беше „твърде обща“. Такива хора се срещат изключително рядко – огромен талант, дисциплина и отговорност – всичко това в комбинация. Тя ще остане в историята на българските театър и изкуство, защото е знакова личност и актриса. Поклон пред нейната памет! Аз лично завинаги ще съм й признателен.“