„Между 105 и 108 момчета се раждат на 100 момичета. Това показва статистиката на ражданията у нас. Този феномен обаче не е само в България, а и по света”. Това заяви директорът на Дирекция „Демографска и социална статистика“ в Националния статистически институт Магдалена Костова, цитирана от БГНЕС.

„Като цяло откакто имаме статистика от 1880 г. винаги са се раждали повече момченца, отколкото момиченца. Няма научно обосновано изследване, което да е дало причини за този феномен“, заявява Костова.

Според доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките тази закономерност въвежда един естествен баланс между двата пола.

„В първата година на живота имаме по-висока детска смъртност при момчетата, вследствие на което се балансира съотношението между половете. До 40-45 годишна възраст няма големи разлики в преживяемостта на двата пола. След тези години обаче се наблюдава увеличение на смъртността при мъжете и появата на един феномен, известен като мъжка свръх смъртност. Тя е в резултат на сърдечно-съдови заболявания“, обяснява Димитрова и добавя, че именно на това се дължи и различието в продължителност на живота при мъжете и жените.

„Имаме около 7 години разлика в продължителността на живота при мъжете и жените. Т.е. жените живеят седем години по-дълго от мъжете. България е една от страните, в които имаме най-големите разлики в преживяемостта между двата пола“, коментира още тя.

От думите на Магдалена Костова от НСИ става ясно, че жените живеят средно 78.4 г., а мъжете 71.4 г.

Доц. Елица Димитрова посочва, че през 2018 г. са се родили общо 62 576 деца като 32 346 са момчетата, а 30 230 са момичетата.

„358 са децата, починали до една година. От тях 200 момчета и 158 момичета“, поясни Димитрова и добавя, че независимо от факта, че през последните години у нас се наблюдава намаляване на детската смъртност, България продължава да е една от страните с най-висока смъртност при децата в ЕС и единствено Румъния е с по-високи стойности от нас.

На този фон у нас всяка година се раждат между 1000 и 2000 бебета по-малко, добавя Костова и припомня, че в годините между 2003 и 2008 г. е имало увеличение на живородените, но тогава се е наблюдавал икономически растеж.

И въпреки това се оказва, че стойността на общия показател за раждаемостта в България е малко под средната за Европа. У нас тя е 8.9, а в Европа 9.8.

„Другият показател за средния брой деца, който една жена може да роди, е 1.56 миналата година. Проблемът тук е, че имаме емиграционни процеси. Всяка година напускат страната много млади хора. 50% от тях са на възраст между 20 и 39 години“, коментира Костова и уточнява, че в периода от 2012 до 2018 г. 66 000 души са напуснали страната ни, като това прави по близо 15 000 всяка година. Само през миналата година 33 225 са напуснали България като близо 16 000 от тях са на възраст 20-39 г.

„Ниската раждаемост е обусловена от това, че жените, които остават и раждат у нас са малко. 1.56 не е достатъчно за възпроизвеждане. Трябват 2.1 деца, т.е. всеки двама родители трябва да родят над 2 деца, за да може нормално да се възпроизвежда населението“, подчертава Костова и добавя, че в големите градове като София, Пловдив, Варна и в някои области като Сливен тези показатели са много близки до европейските, но в Северозападна България и Родопите, по граничните райони те са много влошени. Именно този дисбаланс извежда стойности, които са много под средното за другите страни.

Наред с това населението ни е намаляло с над 350 000 души през последните 7 години.