автор: Десислава Николова, „Капитал“

Министерството на здравеопазването все пак ще събира информация за всеки пациент на психиатрите в извънболничната и болничната помощ. Това ще става от неговата структура – Националният център по обществено здраве и анализи, който ще създаде и поддържа Национален регистър на пациентите с психични заболявания. Предложението е част от промените в Закона за здравето, който министерството предостави за обществено обсъждане и публикува на правителствения сайт за това strategy.bg.

Задължението министерството да поддържа такъв регистър е старо и до момента не влизаше в сила заради разногласията кой да попада в регистъра и кой може да го ползва. Изготвянето на регистъра можеше да стане само с наредба на здравния министър.

След множество обсъждания министерството предлага регистърът да се подготви и управлява от Националния център по обществено здраве, като в него ще фигурират всички, преминали на лечение през лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, центрове за психично здраве, психиатрични клиники или отделения на лечебни заведения за болнична помощ и/или в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ.

До регистъра ще имат служебен достъп определен кръг лица, които ще бъдат определени с наредба от здравния министър.

Какви са мотивите

При всеки случай, в който пациент с тежко психиатрично заболяване извърши убийство, обикновено здравните власти реагират с това, че заради широкия обществен отзвук няма регистър за психиатрично болните и никой освен лекуващите лекари не знае конкретно състоянието на болния.

В момента законът не уточнява вида психично разстройство, заради което гражданинът ще бъде вписан в регистъра. Така, ако законът се изпълняваше в момента, в него щеше да бъде вписан всеки пети българин. Причината е, че 20% от гражданите са имали някакъв вид психично разстройство в определен период от живота си – паникатака, следродилна депресия, депресивни епизоди и др.

Така всеки, потърсил някога психиатрична помощ, би трябвало да бъде вписан в регистъра. „Това беше квалифицирано като дискриминационно по време на общественото обсъждане, тъй като едно лице не може да бъде квалифицирано като вечно опасно за себе си и/или околните, следователно регистърът трябва да бъде основан на епизод/и на боледуване, където е идентифицирана такава опасност, като част от общ процес на развитие на едно заболяване с възможност за излекуване и заличаване от регистъра“, припомня министерството в мотивите си.

Според новия вариант регистърът ще поддържа не министерството, а националният център. В него ще фигурира всеки преминал на лечение през лечебни заведения за психиатрична помощ – в болнична или извънболнична обстановка.

Според министерството така кръгът на фигуриращите в регистъра намалява. Отново в наредба министърът на здравеопазването ще определи при какви условия те ще се вписват в регистъра и при какви данните им се заличават.

В мотивите е записано, че по този начин ведомството ще има своевременна информация за психичните заболявания, установени в лечебните заведения. Освен това Националният център ще формира база данни, която да дава възможност за генериране на справки за регистрираните случаи на психични разстройства, броя на регистрираните лица със самоубийствено поведение, както и ще ползва оперативна информация от лечебните заведения за пациентите с психични заболявания.

В мотивите е посочено, че регистърът ще стане основа за реформа в психиатричната сфера и ще даде информация за ефективното планиране и обслужване на хората с психични заболявания по региони.

Има ли проблем

Годишно на лечение в психиатрични клиники се приемат множество лица със зависимости – наркотична, алкохолна и друга, както и пациенти в остра фаза на биполярно разстройство или шизофрения. В болница влизат и пациенти с леки и тежки форми на депресия. Когато пациентите се стабилизират, те се контролират и наблюдават в извънболничната помощ.

Лечението на този тип заболявания се заплаща от държавата и се полага на всеки. Психично болните, които не са здравноосигурени обаче, не могат да получават лекарства от здравната каса и затова социалното министерство плаща здравните осигуровки на освидетелстваните пациенти.

Пред регистъра, както и преди, стои въпросът какво точно е психичното заболяване и дали всеки лекуван ще влиза в него. Лекарите отбелязват, че навсякъде в ЕС има регистри за пациентите и само ограничен професионален кръг лекари, който има достъп до тях.

Проблемите са и в различни други посоки. Например оръжие се получава с бележка от психиатричен кабинет, но без да е ясно дали човекът страда от психично заболяване, коментират лекари. Според тях регистърът би бил ценен и за да се направи оценка на лечението на тежко болните психиатрично пациенти, което се заплаща от касата, както и да е ясно кой точно лекува и по какъв начин тежко болните пациенти.