Легендарният украински боксьор Владимир Кличко, двукратен световен шампион в супертежка категория и златен медалист от Олимпиадата в Атланта 1996, разказа защо е избрал спорта и за най-тежкия период от своята кариера. По думите му, в детството си той въобще не е мислил за спортна кариера, съобщи sportal.bg.

“Боксът не беше любимото ми занимание. На 14 години бях изправен пред избор – медицина или бокс. Реших, че с медицината ще се заема по-късно. Това “по-късно” обаче не настъпи в рамките на 27-годишната ми боксова кариера. Радвам се, че станах спортист. Но аз не съм се родил боксьор. Едва сега се чувствам на мястото, но съм много благодарен на бокса. Първоначалните проблеми ме оформиха като личност и ме закалиха. Това ми помага дори сега, след като прекратих кариерата си”, заяви Кличко.

Както отбеляза украинецът, до 2004 година той въобще не е харесвал бокса. “Излизах на ринга, защото това съм правил винаги. Поставих си цел: да спечеля Олимпиадата. Направих го през 1996 година. Тогава подписах и професионалния си договор. Бях само на 20 години, а изведнъж пред мен се появиха промоутъри, договори, пари. Струваше ми се, че сънувам. Не си го бях представял и в най-смелите си сънища. Не мога да говоря за любов към спорта. Аз просто бях упорит и се трудих много, за да постигна успех. Имах огромно его. Но загубих от Кори Сандърс и се разделих с титлата. След това претърпях поражение от Леймън Брюстър. Това беше първият ми бой с Емануел Стюърт в ъгъла. Първата ми загуба с него, и последната. Но бях опустошен. Бях шампион, а след това неочаквано дойдоха тези две поражения. Аз бях неудачникът от братята Кличко. Беше трудно време за мен. След това се случи мачът с Даварил Уилямсън, който също не се разви според очакванията ми. Но никога не съм си позволявам да се съмнявам. Знаех, че мога да бъда по-добър и исках да го докажа. Това беше вътрешно чувство, въпреки че не ми остана нищо: нито промоутър, нито телевизионен канал, който да иска да излъчва моите мачове, нито брат в бокса, защото Виталий реши да прекрати кариерата си след битката с Дани Уилямс през декември 2004 година. Бях на дъното.”