Великден идва итрадиционно на масата слагаме шарени яйца, агнешко и козунак. Защо обаче точнотези храни са се превърнали в символ на празника?

От древни времена яйцето винаги ебило символ на нов живот и много древни народи са боядисвали и дарявали яйца –например в Древен Египет, Рим, Китай и Персия. В християнството яйцето севъзприема като символ на възкресението – червеният цвят символизира кръвта на Христос, а твърдата черупка, която трябва да се счупи – запечатаната мугробница, от която се е възнесъл, пише „Струма“.

Затова и първото варено яйце винаги е червено, а преди да се появят изкуствените бои, цветът се е постигал чрез отвара от брош или риган.

За останалите цветове, които навлизатвпоследствие, също са се ползвали различни растения – коприва за зелено, орехиили стар лук за жълто и кафяво, смрадлика за оранжево.

В християнската традиция Христос епредставян като Божи агнец, а традиционното агне на Великден се свързва съссмъртта на Иисус, тъй като се принася в жертва в деня на възкресението.

В България обаче обичаят да се ядеагне на Великден е сравнително нов – в по-старите времена на трапезата еприсъствала варена кокошка, пиле или друга птица, а агнето се е колело чак наГергьовден.

Сладки хлябове, подобни на козунака – с мед, стафиди и орехи, са били приготвяни още от древните египтяни, гърци и римляни. В съвременния си вид козунакът за пръв път се появява в готварска книга във Великобритания през 17 век, а малко по-късно приготовлението му се усъвършенства от французите. В България, и по-точно в Шумен, козунакът идва в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарски емигранти начело с Лайош Кошут. Но и преди това присъствието на обреден хляб е било задължително на трапезата за Великден – украсен с множество шарки, носещи различни символи (кръст, кръг, плетеници, венци) и украсени с червени яйца.

И така – за предстоящите празнициняма как да кръшнем от традицията. А за да ни е Великден по-уникален, смеподбрали малко по-нетрадиционни рецепти за агнешко, измислени и пробвани отмлади готвачи от Благоевград и Симитли. Естествено, не може и без рецепта замързелив козунак и авторска торта, а и какво е вечерта на Великден без лектутманик с айран, с който да се разтоварим след обедното преяждане с агнешкото?