източник: predanie.bg

На 7 декември Българската православна църква чества паметта на света Филотея, наричана Темнишка или още Търновска († XII в.).

Преподобна Филотея е светица и отшелница, родена във византийския град Поливот (Южна Тракия).

Родителите й дълги години били бездетни и след искрени молитви се сдобили с дъщеря. Филотея получила много добро за времето образование и когато достигнала пълнолетие, била омъжена против волята си. Понеже не обичала своя мъж, успяла да го склони да живеят целомъдрено, без да консумират брака си.

След известно време мъжът й умрял. Филотея останала вдовица и се заселила на остров всред близко до града езеро, където си построила отшелническа килия. Там преживявала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие.
За тази й ревност и любов Бог й дарил благодатта на чудотворната молитва и мъдростта да поучава. При нея идвали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети. Някои получавали изцеление по нейните молитви.

От прекомерното въздържание тя съвсем отслабнала. Предвиждайки своята кончина, тя предала Богу дух на 7 декември (годината е неизвестна). Светите й мощи се оказали нетленни и до ден днешен продължават да извършват множество чудеса.
През ХІІІ век мощите на света Филотея са тържествено пренесени от Поливот в Търново от цар Калоян.

В старата столица те пребивават близо 200 години. След падането на Търновска България под турско робство (1393 г.) те са пренесени във Видин. След като през 1396 г. Видин също бива завладян от турците и мощите са взети от Сърбия, а по-късно – от Румъния.
Днес светите мощи на Преподобна Филотея се намират в град Куртя де Арджеш, Румъния.
Житието на Преподобна Филотея, което е запазано досега, е съставено от св. патриарх Евтимий Търновски. Пренасянето на мощите й от Търново във Видин е описано от видинския митрополит Йоасаф, съвременник на патриарх Евтимий:

„…Като приближиха Търново и патриархът узна това, той свика целия църковен притч и целия народ излезе да посрещне със свещи, кандила и благоухания, с благоговение целуна честните мощи на преподобната, и със сърдечно усърдие усълзи и съкрушение каза такива радостни думи: „Искрена Христова рабо, доме на добродетелта и жилище на Св. Дух, пустино жителнице, как прелетя от Изтока и стигна до нас, смирените?! Добре дошла в нашата среда, и то не само да ни посетиш, но и да пребиваваш винаги с нас, да ни научиш ненаучените да следват твоите божествени пътища, и да ревнуват на твоята богодарувана чистота!

И тялото си полагаш тук като залог, а с духа си се наслаждаваш на небесната красота, гледаш не като в огледало и с предположение пресладкия Иисус, а лице с лице (1Кор. 13:12), и беседваш с Него не посредствено, а свойски, и чисто Му принасяш своите молитви за нас! Прочее, моли се винаги за нас, твоето стадо, за да завършим мирно нашия живот в благочестие и праведност! (1 Тим. 2:2). Не преставай да ни посещаваш, назидаваш, застъпваш, помагаш, наставляваш от нападенията на врага! Защото вярваме, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти го даде. Ние се радваме и веселим, задето те придобихме като гореща застъпница.“

И веднага взеха тялото и го пренесоха в славния град Търново, и го положиха в църквата на пречистата Богородица Мария, наричана Темнишка, гдето дори доднес лежи и върши дивни чудеса безброй на всички, които пристъпват към нея с вяра и любов.“
Именно заради полагането на мощите в търновския храм на Богородица Темнишка, светицата бива наричана Темнишка или Търновска.
(Из Житие на св. Филотея Темнишка ).