От тази седмица до Гергьовден активни проверки на пазара започват и от Агенцията по храните

Боите за яйца и козунаците са пълни с Е-та и алергени – това показват последните проверки на „Активни потребители”. Според проучването в един козунак на пазара например средно се влагат по 6 Е-та. В 11 от 16-ет проверени козунака на пазара липсва поне една от основните съставки в традиционната рецепта. Това става ясно от репортаж на Нова телевизия, пише zdrave.to.

От тази седмица до Гергьовден активни проверки на пазара започват и от Агенцията по храните. Те ще следят за качеството и произхода на агнешкото месо, яйцата, боите, козунаците и пресните зеленчуци, които ще сложим на великденската трапеза след седмица.

„Яйцата почти навсякъде се заместват от яйчен меланж, млякото – или със суроватка или с палмово пасло – това са доста по-евтини варианти и по този начин производителите изкуствено свалят цените”, каза Сергей Иванов от „Активни потребители”.

По думите му това е „хитруване” от страна на индустрията – една проста рецепта да се превърне в произведение на индустриалната химия.

„Жълтеникавият цвят не е от жълтъците, а по-скоро от оцветители. Маслото се заменя с палмова мазнина”, съобщава диетологът Ипократис Пападиматракус. Това са основно емулгатори, ензими, антиоксиданти, киселинни регулатори, консерванти и включително оцветители. Всички те целят да увеличават много срока на годност. Според Димитър Бешиков, който произвежда козунаци в тази малка пекарна в София, евтиният продукт е или за сметка на оригиналната рецепта, или – за сметка на времето за втасване.

„Самият процес е доста дълъг и сложен. В един козунак 500 гр – влизат 2 яйца, 150 гр захар, 100 мл мляко и трудът на един човек от 6 часа – няма как да излезе на цена 1,50 – 2 лв. с нормални продукти. Вътре също има различни химии, които облекчават процеса на втасване. Замества се прясното мляко със суроватка и палмова мазнина. Суровото мляко го заместват със сухо мляко. Когато не използваш яйца – козунакът не може да добие цвят – затова е необходимо да сложиш оцветител, захарта заместват с всякакви Е-та”, добави Бешиков.

Заместители на традиционните съставки в козунаците на пазара откриват при проверките си и от Агенцията по храните. От там успокояват, че се използват Е-та, които са регулирани, а голяма част от тях дори били с естествен произход.

„Не сме установявали забранени Е-та – влагат се опредени добавки, които са допустими – като оцветители, като подсладители – това не е опасно, това не е забранено, това не е нарушение – но всеки потребител трябва да чете какво купува, за да е убеден и да знае какво съдържа храната”, заяви  д-р Александрина Борисова, БАБХ.

Най-подходящи били непакетираните козунаци – от малките пекарни – веднага след изпичането им – там рискът за такива добавки е по-малък.

„Изследването върху няколко бои за яйца показа, че има изкуствени оцветители в пробата – но те са разрешени от европейското законодателство. Основно 4 оцветителя намираме – сънсет жълто – Е-110; татразин – Е-102,  азорубин – Е-122 и брилянт синьо – Е-133. Това са изкуствени оцветители, които са разрешени за влагане в боите за яйца. В тази хроматограма има оцветител Е-110 – сънсет жълто – който е от позволените от европейското законодателство – няма непозволени”, съобщава Гергана от РЗИ София.

Освен изкуствени оцветители, в пробите се откриват и алергени. Като добавки в боите често присъстват лактоза, консерванти и желатин, става ясно от опаковките.

„Всяка една боя за яйца е безвредна за влагане в храна, която се консумира директно и не би следвало да има притеснение в потребителите, че яйцето след като се обели – и е пропуснат цвят от черупката – ще има проблеми за потребителите”, добави д-р Борисова.

Според диетолози обаче – макар и разрешени – много от оцветителите водят до проблеми за здравето ни. Биха могли да засилят пристъпите на астма, ефекта на хиперактивност при децата, кожни алергии – дерматити, дори и ринит и запушен нос.

„Всички тези технологични добавки са разрешени, но комбинацията от тези добавки и високата консумация на подобни продукти не е полезна за здравето”, допълни Сергей Иванов от „Активни потребители”

Най-сериозни рискове се крие в синята боя, смята експертът. Алергии и астма могат да предизвикат и жълтите и червените багрила.

„Ориентирайте се от цветовете в природата – не е случайно, че синият цвят много трудно можем да открием в растителния свят и това се оказва, че това е сред най-опасните и потенциално рискови оцветители”, съветва диеотологът Пападиматракус. Особено внимателни трябва да сме към Е-та с номера от 102 до 145, предупреждава експертът. Затова трябва да следим Е-тата на етикетите и можем да проверяваме доколко опасни са – в различни апликации в телефона си.

Повечето багрила, които купуваме, са родно производство. „Всичките оцветители, които се влагат в нашите продукти са разрешени за влагане в храните – реално ние ги консумираме всеки ден в някакъв вид храна, която употребяваме”,  казва Василка Нонова – мениджър-продажби във фабрика за бои.

Потребителите сигнализират и за фалшиви бои, които не оцветяват добре яйцата. Затова яйцата трябвало да се измият, да се сварят добре. Особено внимателни трябва да сме към боядисаните яйца на щанда, които се предлагат в готов вид. Техният срок на годност е много по-малък от този на пресните яйца.

През последните години на щанда откривахме и замразено агнешко от Нова Зеландия или Австралия, което се предлагаше като свежо или румънско, което търговците ни продаваха като българско. Сега обаче – родното и вносното месо ще бъдат за първи път с различен на цвят печати.

„Като за агнета, които са заклани в български кланици, но са с произход други държави – се поставя червен печат, а на агента, които са гледани и заклани в България – се поставя печат – който е със синьо мастило”, уточни д-р Борисова от БАБХ.

Старото агнешко инспекторите разпознават и с просто око. Месото не трябва да е влажно и да лепне, миризмата да е на прясно месо. При натиск да се възстановява бързо натисната повърхност. Животновъдите обещават, този Великден да има достатъчно българско агнешко на пазара.