Стиховете на великия руски поет А.С. Пушкин се знаят по цял свят, той е един от гениите на класическата руска литература, която се уважава и чете и в Европа, и в Америка, и в Азия, и в Австралия… Но в Африка авторът на „Евгений Онегин“ е тачен още повече, а по-специално в Етиопия има паметник, на който е написано „На нашия поет“. Защо?

Донякъде етиопците имат основание да смятат Пушкин за „свой“. Причината е, че майката на поета, Надежда Осиповна (1775 – 1836) е внучка на Абрам Ханибал, приближен на император Петър I с африкански произход.

Историята на Ханибал е като истински приключенски роман. Той е африкански принц, роден или в Еритрея, или в Камерун, като по въпроса още се спори. Съдбата му като дете обаче е жестока. На осем години той и брат му попадат в робство в Константинопол, откъдето през 1705 г. e купен от посланикът Сава Лукич Владиславич-Рагузински в Константинопол и кръстен на девет години на 13 юли 1705 г. във Вилнюс с кръстници Петър Велики и графиня Кристина Еберхардина, кралица на Полша, като Петър Петрович Петров (Пётр Петрович Петров). Той придружава царя при неговите походи. На 22 години го изпращат в Париж, за да учи. Той влиза във френската войска и през 1720 г. става лейтенант по време на похода в Испания, ранен е в главата и се връща в Париж, където учи в инженерното училище и го напуска като капитан. След това той се връща в Русия и постъпва на служба на царя. Той става лейтенант на артилерията, командвана от Петър. След смъртта на цар Петър, заради дворцови интриги, той е изпратен през 1727 г. в изгнание в Сибир и се връща след три години на руския двор. По време на управлението на цариците Елисавета I и Екатерина II той става голям собственик на земя. Ханибал умира в имението си в Суйда при Санкт Петербург. Той служил на осем царе или царици.