Един български хляб тип „Добруджа“, нарязан и в найлонова опаковка, днес се продава в софийските магазини „Била“ за 1.25 лв., за килограм цената е 1.50 лв. Най-насъщната стока на българския народ никога не е била толкова скъпа, доколкото се простират спомените ми, това пише в свой анализ в електронното издание „Бодил“ икономистът Димитър Събев.

Той добавя, че поскъпването далеч не се отнася само до храните.

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ струва с над 1/3 повече спрямо нивата от миналата година и за стандартен автомобил е над 300 лв. Имотите в София, които се търсят и като алтернативно спестяване, през последната година са поскъпнали с 11%: градът е на челно място в света по ръст на цените.

„Дори националната статистика, този стожер на доброто настроение, установи, че през юли цените са се покачили с 3.5% на годишна база, а за първите седем месеца на годината – с 2.4% спрямо същия период на предходната година“, коментира Димитър Събев.

Ценовата инфлация е сложен процес, който се определя от много фактори и сам влияе на огромен брой икономически и финансови явления. Липсата на инфлация или намаляването на общото равнище на цените – характерно за България през последните години – може да са също толкова неприятни за хората, както и бързият ръст на цените.

Сегашният инфлационен сигнал в България заслужава по-специално внимание по ред причини. На първо място поскъпването у нас е свързано със сходно ценово развитие в останалия свят, което тепърва ще разкрива потенциала си, смята икономистът.

„Ясно е, че възходящото движение при петрола оказва влияние в транспорта, енергетиката и оскъпява множество продукти и услуги. Но глобалната инфлация има по-дълбоки корени: тя е най-вече следствие от безпрецедентното наливане на пари в западните банки по време на кризата“, обяснява Събев.

В своя анализ, озаглавен „Усещане за инфлация“ (целият текст можете да прочетете тук) той обяснява и как чуждестранните търговци реагират на процеса на поскъпването, който в България се отразява по-зле на покупателната способност на хората, отколкото в останалите страни на ЕС:

„Тъй като очакваха, че по-скъпите европейски продукти няма да намерят топъл прием у нас, те пристъпиха към скришно понижаване на качеството на продуктите за източноевропейския, включително българския пазар. Искате евтино – моля: шоколад от палмово масло, пластмасови домати, месо от обездвижени прасета, натъпкани с хормони пилета, хранена с отпадъци риба.

Каквото и да говорят статистиците, меренето на потребителски кошници е творческа задача. На пазара има достатъчно евтини продукти: например, килограм вносно свинско месо сигурно може да се купи някъде из хипермаркетите за 6-7 лева, пилешко за 3 лева, мистериозни кренвирши за 4 лева…

Евтините продукти остават евтини дори по време на инфлация. Това не са задължително вредни и опасни стоки – а такива, които се заобикалят от потребителите, внимаващи с какво се хранят“, коментира Димитър Събев. По негово мнение, статистиката у нас просто отказва да приеме факта, че качествените хранителни продукти, които в крайна сметка избира всеки, който държи на здравето си, са много по-скъпи. Заради наличието на некачествени, но евтини храни, които масово се избягват, у нас все още реалният скок на цените не е отчетен, макар че хората го усещат ясно по джоба си.

final theory test