Обработването на почвата с тежки машини и торове не увеличава добива от земеделска продукция. Това заяви Георги Мантарлиев – специалист по биологични процеси в почвата и растенията и основател на „Академия за фермери – Свят на възможности“.

Земеделската реколта зависи до голяма степен от климатичните условия и най-вече от количеството валежи. 75 процента от влагата обаче се губи вследствие на човешката дейност, обясни Мантарлиев. Едва 3 процента от почвата в световен мащаб е плодородна, а в тях попада над 70% от българската територия. Въпреки това добивите ни не са мащабни. Причината може да се търси в конвенционалните методи на дълбока обработка на земята с тежки машини, която води до неблагоприятни последици като водните ерозии например, обясни специалистът.

Освен конвенционалната обработка, поражения върху почвата причинява и третирането с химикали и торове. Киселинните продукти изгарят хумуса, от който се хранят растенията.

Докато през 2006 г. потреблението на азотни торове в земеделието е 152 хил. тона, то през 2015 г. то вече е 341 хил. тона. От 11 хил. тона през 2006 г., потреблението на фосфорни торове скача на над 27 хил. тона през 2015 г. Въпреки това, ръстът на добивите не е съществен. Подхранването на почвата с микроелементи и обработването й с минимална намеса – плитка оран, са гарантите за здрави растения и добра продукция без дефицити, подчерта експертът и добави, че добивите от биологично са в пъти по-големи в сравнение с интензивното земеделие. Мантарлиев даде пример с царевица, добивът от която е 600 кг., след като е била орана и третирана химично. Същият сорт в съседен парцел е дал 1,5 тона продукция без да бъде обработвано с торове.

Подхранването на почвата с микроелементи и обработването й с минимална намеса – плитка оран, са гарантите за здрави растения и добра продукция без дефицити, подчерта експертът и добави, че добивите от биологично земеделие са в пъти по-големи в сравнение с интензивното. Освен щадящи методи за обработване на почвата със специални машини, биологичното земеделие включва и използването на продукти за повишаване на добива чрез изпращане на положителна енергия към растенията.

Георги Мантарлиев бе един от лекторите на обучение по проект, финансиран по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., домакин на който беше морската столица, съобщиха от Областния информационен център-Варна.