Когато мислим, говорим и пишем за 24 май, не бива да забравяме, че азбуката, на която пише цяла България далеч не е само наша. Това са буквите и на Русия, Украйна, Беларус, Македония, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Монголия, Молдова, Сърбия… Да, истина е, че в днешно време държавите, които използват азбуката тръгнала именно от древна България, намаляват. Но това не омаловажава нейния велик световен принос за разпространението на знанието.

Затова ние, българите, които никога не предадохме нашите букви, трябва да сме горди!

Но и да внимаваме и да ги пазим повече от всякога…

Защо именно в днешно време азбуката ни е заплашена повече и отколкото във вековете на Османското робство! Езикът ни и писмеността ни някак успяха да оцелеят в тази най-мрачна епоха, макар заплахата за тях да не беше само турска, а и гръцка, и латинска, дошла заедно със западните вероизповедания…

Новите технологии, компютрите, мобилните телефони, които превърнаха английския език в задължителен за всеки модерен човек, са най-голямата заплаха за азбуката ни и езика ни, с която те са се сблъсквали в цялата си хилядолетна история.

Затова пишете и говорете на български!

Не „чеквайте“, а проверявайте, не „поствайте“, а публикувайте, не „скипвайте“, а избягвайте… Избягвайте най-вече заблудата, че като използвате чужди побългарени думи, ще изглеждате по-модерни.

И никога не забравяйте, че от България са тръгнали буквите, с които огромна част от света е получила знанието си. Това не е само повод за гордост, това ни прави пазители на една световна традиция, която сме длъжни да съхраним завинаги!