Партньорството в туризма между България и Гърция се развива възходящо и двете страни работят по съвместни инициативи за привличане на повече посетители към Балканския регион. Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова на работна среща с Георгиос Циалас, генерален секретар за туристическа политика и развитие в Министерството на туризма на Гърция, съобщиха от Министерството на туризма.

Двустранната среща се състоя в рамките на втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути, който вчера и днес се провежда в София и е организиран от Световната организация по туризъм (СОТ) към ООН.

Ангелкова подчерта, че гръцките туристи са сред най-многобройните в страната ни, но и за българите южната съседка е сред най-предпочитаните дестинации, като обменът на гости е с почти равни стойности. През миналата година туристическите посещения от Гърция у нас са били над 1,1 млн., което е 8,5% повече спрямо 2016 г., и страната е заемала първо място в класацията за входящ туризъм на България. За първите девет месеца на настоящата година посещенията на гръцки туристи надхвърлят 852 хил.

Много перспективна е инициативата, която България предложи за създаване на Общ балкански туристически маршрут, която бе подкрепена и от Гърция на срещата на 11 държави от региона през месец май 2018 г. в София. Министерството на туризма ще проведе дискусионни срещи по темата и в най-скоро време ще предложи визията за българската част на маршрута пред останалите членове на работната група по проекта, съобщи Ангелкова. Според нея като съседни и приятелски страни ние ще можем още по-ефективно да популяризираме успешно съвместната идея, което ще направи Балканите още по-атрактивен маршрут.

Тя обърна внимание, че двете държави си сътрудничат и в реализацията на инициативата „По Западния Път на коприната“, свързана с привличане на посетители от далечните за Европа пазари. България и Гърция са членове на програмата на СОТ „По Пътя на коприната“. През 2017 г. те бяха домакини на два работни семинара по новата инициатива „Западният път на коприната“ и участваха в създаването на Пътна карта по проекта чрез национални анализи. Те бяха подготвени от Университета „Аристотел“ в Солун и Българската академия на науките. Българското предложение визира създаване на регионални продукти, свързани с коприната, например чрез консолидиране на туристическия потенциал на гръцки и български градове с традиции като Софлу и Ивайловград.

final theory test