Колко харчат европейците, и в частност българите, за ресторанти и заведения? Отговор на въпроса дава един от последните доклади на Colliers, който проучва категория Храни и напитки в регион ЕМЕА  (Европа, Близък изток и Африка), пише www.economic.bg.

Сред изводите в него е, че в процентно отношение, в сравнение с другите националности в разглеждания регион, испанците харчат най-много за ресторанти и заведения – 15%. Делът на британците е наполовина на техния, а на германците е само 3%. Малко преди тях се нареждат българите с разходи от малко над 4%.

От приложените цифри е видно също, че в България разходите за заведения растат с най-голям темп в цяла Европа – с над 8% за годината.

Въпреки че Франция се приема за страна, в която посещението на кафенета е част от културата, а всяко населено място си има поне едно местно заведение, разходите за хранене навън са малко под 5% – една трета от това, което харчат испанците.

По-ниските доходи в Източна Европа предполагат по-малко предразположение на населението към посещение на заведения. Унгария и Чехия са на последните места от държавите от ЦИЕ в този аспект със съответно 8% и 6%.

В отговор на растящия „апетит“ към хранене навън се появяват все повече нови заведения. Те привличат хората от кухнята към ресторантите – от такива със звезди Мишлен до стрийт фууд барове.

Етиен ван Унен от Colliers коментира: „Категория Храни и напитки може да допринесе значително за привлекателността на дадена търговска локация, но все пак тя трябва да отговаря точно на нуждите на целевите клиенти и да предлага правилния за тях микс от наематели. Създаването на среда, която е устойчива във времето е задължително, за да се адресират променящите се вкусове и нагласи на потребителите. В този смисъл, категория Храни и напитки има съществен принос към шопинг средата, но търговският микс следва да бъде допълнен и с разнообразни възможности за забавление и прекарване на свободното време“.

Деймиън Харингтън, Директор проучвания, Colliers EMEA, допълва: „В Обединеното кралство търговските центрове с кина обикновено постигат 20% по-високи наеми благодарение на търговците в категория Храни и напитки.“

Собствениците на молове се опитват да постигнат по-добро позициониране спрямо конкуренцията като търсят начини да предложат по-интересни и различни възможности за хранене. Например Capital Park на Fabryka Norblina във Варшава ще включва първият по рода си био базар в търговски център в Полша.

Вече е тенденция шопинг моловете да адаптират търговския си микс спрямо променящото се поведение на потребителите. В Uxbridge в Обединеното кралство площите, овакантени от Debenhams, са трансформирани в заведения за хранене. В следствие на това средният наем на освободеното пространство е нараснал с 300%.

Новите търговски оператори вече създават концепциите си по-скоро така, че да съответстват на определени обществени нагласи,  отколкото на стремежа да се предложи конкретен вид храна. Все повече концепциите са ориентирани към кауза и начин на мислене, а не към вид кухня. Едно от явленията е нарастващото влияние на веганството и устойчивостта на хранителната верига. Ако собствениците на шопинг центрове искат да постигнат по-добри наеми и човекопоток, трябва да бъдат подготвени за чести промени в търговския си микс. Времената, в които беше достатъчно просто да предложиш някакво място, от което хората да си купят пица или бургер, отдавна отминаха.