Българите вярват на лекарите, но изпитват недоверие към здравната система и ценообразуването в нея. На този фон обаче броя на лечебните заведения в България се увеличава. Да, но пък заедно с това отделни региони почти изцяло се оголват от здравно обслужване. А и достъпът до висококачествени медицински процедури не е равен заради необходимостта от доплащане… Това са само част от изводите, до които достигна дебата „Прозрачност и здравеопазване“, организиран от „Галъп интернешънъл“ и Clinica.bg.
На него беше представен „Индекс на болниците“, който предоставя обективни данни за дейността на лечебните заведения по НЗОК в някои социално значими специалности – онкология, инвазивна кардиология и неврология, както и за субективните усещания на пациентите от досега  им с лечението в болница.
Общо около две трети от пълнолетните българи, които са били в болница през последните пет години, са „много доволни“ или „по-скоро доволни“ от грижата, която са получили. Разбира се в този отговор се оглежда и общото задоволство, че е постигнато лечение (само в петнайсетина процента от случаите се е наложило по-късно да се влиза в болница за същото). Една трета обаче не са останали удовлетворени от грижите, които са получили в лечебните заведения за болнична помощ.
Повече от половината оценяват разходите от болничния си престой като по-скоро високи или много високи. Заради очакването именно за подобни отговори беше зададен и още един въпрос по темата: дали сумата е била справедлива. Мненията са на практика поделени, което показва противоречивостта на общите становища на българите за болничната помощ.
Данните подсказват, че обществото ни харесва медицинските грижи и уважава лекарите и труда им, но явно не е убедено в цялостната коректност на системата и най-вече в ценообразуването. Доплащането, например, остава един от основните проблеми за пациентите. Чувствителен дял от лежалите в болница в последните години – двама от всеки петима – споделят, че са се наложили плащания, които смятат за извънредни, допълнителни и необосновани. Все пак, повече от половината не са се сблъскали с такава необходимост, но размерът на проблема очевидно не е малък.

ОНКОЛОГИЯ
40 са били болниците и диспансерите, в които са се лекували пациентите през изминалата година у нас. В единайсет от тях или в по-малко от 25%, са се извършвали и четирите дейности по лечението на онкологичните заболявания – химиотерапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение и палиативни грижи.
През 2017 г. пациентите на химиотерапия са били 31 878. В страната ни е имало и 21 онкологични центъра, където се провежда лъчелечение. През миналата година през тях са минали 15 601 души. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са били 11 005.
Диспансерни прегледи са се извършвали в 30 от 40-те лечебни заведения по онкология, като в 12 от тях за цяла година са направени по-малко от сто. Онкоклиниките с договор с касата за палиативни грижи са били 20, а броят на пациентите, които са преминали по нея са едва 2181. По данни на Националния раков регистър на година от онкологични заболявания умират над 17 000 души.

НЕВРОЛОГИЯ
Над 130 са лечебните заведения, където се настаняват хора с исхемични инсулти. През миналата година в тях са били приети 50 304 случая.
В 36 от болниците се е осъществявало лечение на исхемичните инсулти с тромболиза. Общо 428 са били тромболизите през миналата година или 0.8% от всички случаи. В същото време в страните от ЕС тази цифра е над 3.5, като в някои достига и над 12%.

КАРДИОЛОГИЯ
Общо 59 са лечебните заведения в страната, които са имали инвазивна кардиология през 2017 г. Гъстотата им е най-голяма в столицата, където има 13 инвазивни лаборатории. Около 77 000 са процедурите, които са били направени в тях през миналата година. Броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните – 34 373. Отделно от тях са били поставени 4 324 пейсмейкъри. Обемът на извършените процедури в лечебните заведения обаче е доста различен – от под 500 до над 1000. Електрокардиостимулация се извършва в 22 от всички 59 клиники. Още по-малък е броят на лабораториите, които поставят кардиовертер – 13, а не само антибрадикарден пейсмейкър. Различно е и съотношението при спешността. Процентът на най-тежките и неотложни състояния, като остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент спрямо всички лечебни процедури средно за страната е 25.22, като той отново варира в широки граници – от 0 до над 40.