Средната полезна площ на построените и въведени в експлоатация жилища в България през третото тримесечие на годината е достигнала 97,3 квадратни метра, сочат данни на НСИ. Освен че е своеобразен рекорд, тази площ нараства рязко в сравнение със същия период на миналата година, когато е била средно 84,2 квадрата.

Под полезна площ на жилище статистиката разбира площта на стаите за живеене плюс всички спомагателни помещения, включително балконите, но без идеалните части от сградата, пише „24 часа“. Данните са средни за страната, но в някои области големината на новопостроените жилища е доста по-голяма от средната, пише varnautre.bg.

Рекордьори са Силистра и Габрово, където средната полезна площ на новите жилища е съответно 191,4 и 190,8 квадратни метра. В другия край на това подреждане е Видин, където новопостроеното жилище е голямо средно по 46 квадратни метра. В Силистренска и Габровска област обаче срещу тази големина стоят сравнително малко жилищни сгради, получили акт 16 през третото тримесечие на 2019 г.

Истинският рекордьор в това отношение е Варна, където през месеците юли, август и септември са пуснати в експлоатация 134 жилищни сгради. Това е два пъти повече, отколкото в столицата с нейните 67 сгради. Двоен на София-град е и броят на новите жилища в морската столица – 603 на 318. При това въобще не става въпрос за маломерни жилища, защото и площта на новото жилищно строителство във Варненска област е над 57 хиляди квадрата, докато в столицата е към 31 хиляди.

В Пловдивска и Бургаска област също има повече нововъведени в експлоатация жилищни сгради, отколкото в столицата. В Пловдив те са 77, а в Бургас 76, но броят на жилищата в тях е значително по-малък отколкото във Варна. Новото жилищно строителство в България през третото тримесечие е рекордно за последните 4 години и броят на новите жилищни сгради и на жилищата в тях е най-висок от началото на 2015 г. насам.

За тези четири години е имало три цикъла на подем и спад на жилищното строителство. Спрямо същия период на миналата година броят на новите сгради е нараснал с 60,9%, а броят на жилищата в тях – с 48,8%. Новите жилищни сгради са почти изцяло със стоманобетонни конструкции – тухлените сгради са едва около една пета от всички. Най-много са двустайните апартаменти, след тях идват тристайните и четиристайните, а едностайните и тези с над 4 стаи са най-малко.