Да сбъднеш американската мечта, като създадеш компания за внушителните 980 млн. долара. Това прави българският IT специалист Веселин Бакалов, разказва вестник 24 часа.
Роденият в Пловдив мъж прави от малкия си стартъп SevOne мултимилионна компания в САЩ. Преди тя да бъде оценена на близо 1 млрд. долара, обаче той се разделя с нея за 250 млн. долара, които дели с партньори и инвеститори. С парите Веселин не се пенсионира, а се амбицира. Той вече има две нови фирми, основани заедно с жена му Таня.
И въпреки че на 42 години вече е милионер, историята на успеха му започва с тежка травма, която го отвежда в САЩ още като дете.
На 14 години, когато се готви за изпитите за Английската гимназия в Пловдив, чупи крака си много лошо. Лекарите му казват, че единият му крак става по-къс от другия и ще трябва да куца цял живот. В този момент решаваща роля изиграва Божидар – по-големият брат на Веселин, който е студент в университета в американския щат Делауеър. Той помага на Вес (така го наричат в САЩ) да се запише в местна гимназия до неговия университет. Училището е известно с добрата спортна медицина, благодарение на която в него тренират много спортисти.
След 2 години тежка терапия младежът от Пловдив успява да си възвърне подвижността. И така Веселин дори започва да се занимава с бойни изкуства и сноуборд.
“Успях да се оправя, но беше много дълъг процес”, разказва Бакалов. След гимназията той се прехвърля в университета, където е следвал брат му. Дипломира се в специалността “Компютърни науки”. Както самият той казва, след това “животът те поема”, и започва работа в местна телекомуникационна компания. Продължава професионалния си път като мрежов архитект в инвестиционната фирма JPMorgan Chase.
Първите години от престоя си в САЩ Веселин обмислял да се върне в България – в началото му било трудно да се адаптира. В края на 90-те години обаче, когато се изправя пред реални професионални възможности, остава в САЩ без колебание и това решение предрешава бъдещето му.
“В началото е трудно да свикнеш с местната култура. Моето преместване стана неочаквано и затова английският ми беше много зле. Бях със знанията си от 6-и клас”, спомня си Веселин. Изживял истински шок с придвижването – от Пловдив, където всичко е наблизо, попада в американско предградие, където без кола си обречен.
Най-близкият супермаркет е на 20 минути, а по пътя няма дори тротоари, което прави придвижването пеша невъзможно, казва пловдивчанинът.
Спомня си интересна случка от първия си ден в Щатите. Отива на автобусна спирка и среща местно момче. Веселин очаква то да го поздрави Hello, how do you do! (Здравей, как си), но момчето му казва Hi. Whats up! (В разговорния език Hi се използва за “здравей”, но при изговаряне може да се разбере и като високо (high), a Whats up! e Какво става. Така младият Бакалов поглежда нагоре към небето и започва да се чуди какво има нагоре. По това време в България интернет, от който се научават много кратки изрази на английски, не е навлязъл. Само година по-късно обаче българинът започва да свиква с местната култура и език.
След повече от 20 г. Веселин е убеден, че у нас е по-трудно. Дава пример с отварянето на първия си офис тук. Когато се прибрал и започнал да води разговори със свои бъдещи служители, им казал директно: “Момчета, мислете за мен като за американец, говорещ добър български”.
Цялата статия можете да прочетете тук.
