Сокола си чисти перата

автор: Арман Бабикян, източник: сп. „Икономист“

От Турция ни гледат Очите, от Франция – Баневи, кой знае откъде Арабаджиеви, а империята на Миню Стайков е притихнала в очакване. Откъде възникна такъв обем смелост и решителност в нашата прокуратура? За Прокопиев не споменавам, защото е нещо като дежурен по обвинения и сигурно самият той не се изненадва вече.
Едни ще кажат: „Е, нали това искахте?“. Но други с подозрение ще продължат съмненията, че причината не е във внезапно възникнала страст към справедливост, а някакво задкулисно „шоу“. В условията на призрачна прозрачност можем само да гадаем, а не да знаем. Такава ни е демокрацията.
Та, какви са хипотезите, които биха свършили работа на властта?

Първи вариант. Ние ловим злодеите, които изсмукаха паричките на народа. Имат вили, палати, диаманти, бентлита и са свързани с предишни изедници, а не с нас, добричките управляващи. Така ги подкарахме, та пушек се вдига, но присъди няма да вдигнем никога. Народните изедници се скриха от нас в други палати в чужбина и кроят мръсни планове да си отмъстят на „народната власт“. Например организират протести, обиждат се, като ги наречем „кресливи“, сърдят се, че има дупки по пътищата, че няма вода, че газът е скъп и се мотаме в преговорите с „Газпром“, и ей такива лоши неща. Ами това си е чист „саботаж“ на мерките на народната власт. Нещо подобно, но в по-скучен вариант се опита да каже Борисов, след като чу и ултиматума на ДПС. Но не мина номерът. Никой не се трогна. А за доказателство арестуваха и половината Агенция за българите в чужбина. Продавали/купували българи за по 5000 евро парчето. Това „родолюбиво“ дело се оказа в кошницата на ВМРО и сега патриотичният замах ще отнесе втора глава от малката кошница, в която и бездруго вече лежи главата на Симеонов.
Болшевишкият поход в гонене на богати, за които всички отдавна „знаят“, се провали. Бедните не изпитаха достатъчно наслада и любовта към властта не се върна. Но пък клатенето на правителството се усили. Дори не излезе традиционното за медиите заглавие, че „гущерът си откъсва опашката“, защото явно усещат, че Сокола си чисти задника.

Втори вариант. Предстои годишният доклад на Европейската комисия по механизма за проверка и сътрудничество. На 13 ноември, доста скоро е и трябва да се представим пред чужденците. Те вече разбраха, че корупцията и престъпността не се трогват от докладите им, защото тя е на власт. А те просто съветват властта да не прави така. Наблюдават и ни съветват повече от 10 години и резултатът е нула и по шестте показателя, но какво от това? Ние пък се грижим всяка година преди доклада и създаваме причини да пишат в документа думата „напредък“. Така можем да приемем този вариант толкова естествено, колкото смяната на сезоните в страната. Просто по това време се прави това – сеитба, жътва, есенници, арести и така нататък.

Трети вариант. Тази версия пълзи заговорнически сред така наречените „запознати“. Те са част от софийския слухопоток. Имат две предимства – живеят в София и познават Някого! Та, в тази пророческа аудитория версията е, че случващото се е част от кампания за избор на нов главен прокурор. Така се налагал образът на новия държавен обвинител, който да бъде предпочетен от народните избраници и да обнадежди самия народ, че иде Видовден. Тази легенда е базирана върху факта, че мандатът на Цацаров изтича и този лост за налагане на воля се овакантява. Разказът обикновено завършва със загадъчното „ще видиш какво ще стане“.
Накрая обикновено нищо не става, защото се налага да го свършим сами, а нас ни мързи или имаме по-важна работа (каква ли е тя?). Разбира се, арестите могат да се превърнат и в част от хазартния бизнес в България, с организиране на скромни залози на принципа „кого ще арестуват този месец“. Залози с „присъди“ няма да се приемат, защото никой в страната не е такъв идиот да заложи на това. Дори се досещам КОЙ има ноу-хау да организира това. А вие досещате ли се?