Кадри: bTV
„Винаги се опитвам да надскоча себе си, така ми е интересно, така чуствам, че правя следваща крачка, ч не не тъпча в предишните си постиженията си, да се радвам на венците, с които непрекъснато ме кичат. Искам да има нещо ново, интересно, истинско. Над 8600 си толкова освободен, чустваш, че вече не си на този свят“, разказва той самият в стари интервюта по bTV.
„Това със смъртите съм решил отдавна, че не ми тежи, не е нещо, което да ме спре, да ме подтисне или да ме разколебае. Планините дават и взимат. Хората тук са загинали с последен поглед към планината. Това, което са искали да го направят. Не мисля, че са страдали. Така е устроен живота. Ще се видим някой ден горе и ще продължим раздумката докъде сме стигнали. Те ще ми покажат какво има горе за катерене. Така си го представям. Нямам никакъв страх от смъртта, всички сме преходни. Страхът е, че оставяш празнина при близките. Страданието е за тях. За нас…ние вече сме в друго измерение“, казва Боян в интервю с Деси Стоянова.
Аз не искам да се превръщам в герой за оцеляването и как излизам от всякъде, защото в един момент съдбата ще каже: „Ха, тоя пък много се отвори бе, дай да го притиснем малко повече“.
„Минах през всички ужасни неща на рака, косата ми падаше, всичко ми падаше, бях половин човек, затова след това диабетът ми се стори като усмивка. Казах си, от това не се умира и подчиних болестта на мен, а не тя да ме подчини“
Питат ме как аз вечно оцелявам, една приятелка ми вика: Абе всички падаме и ставаме, ама ти единствено ставаш винаги. Никога не съм се отчайвал, това е все едно да отвориш вратичката на смъртта и да попиташ: „Може ли да вляза?“, а аз напротив – тряскам я със замах и не искам да умирам. Но, ако стане, всички сме преходни, не смятам, че ще е гига мега загуба. За близките ще бъде, за мен ще е нов свят, ново измерение“.
„Чуствам се готов. Рядко имам такова чуство, че всичко ми е наред, че от нищо не страда, че изследванията и показанията ми са добри. Прекалено идеално ми е даже, малко е притеснително, при толкова идеални условия не съм заминавал никога, чакам някоя изненада. Тя може да дойде от всякъде, но искам да се върна, искам да довърша този проект, всеки връх за мен значи връщане в София“, това каза на летището Боян Петров минути преди да замине за Шиша Пангма.
За жалост той не се завърна, за жалост чуството, че всичко е идеално е било лъжливо…
„Ние обичаме Боян и се радваме за него, ако той е щастлив в това ново измерение, в което се намира „, заявиха Сашо Кадиев и Деси Стоянова. Деси беше на последното изкачване към Мальовица заедно с Боян, което за жалост трябваше да е първото от поредицата такива.
