Андрей Арнаудов призова: Четете! Само така ще избегнем заблудите и споровете с македонците
- By : Eкип на Вихрогон.бг
- Категория: Блиц Новини
Андрей Арнаудов, Фейсбук
Моля, отделете 2 минути, за да прочетете текста на Ради Точев (за мен той е един от най-добрите познавачи на всички аспекти на темата), който споделям по-долу и който казва почти всичко, което има да се каже, за съвременните българо-македонски отношения точно в пика на полемиката около идентичността на Гоце Делчев (която от научна гледна точка е безспорна). Това, което искам да добавя за пореден път е, че единственото, което може да се сравни с невежеството на съвременните македонци по отношение на собственото им минало, е пълното невежество на съвременните българи по отношение на настоящето на най-близките им братя и съседи на Югозапад. Затова частта с виното и комитските песни ми е любима.
Текстът на Ради Точев е следният:
Какъв е реално проблемът между България и Македония? Защо две толкова близки държави и народи все имат нещо на въпреки, нещо недоизказано? Това ме пита вчера един чуждестранен дипломат. Започнах с историята и свърших с настоящето. До бъдещето така и не стигнах, уви. А то е най важното.
Между българи и македонци проблемът е един: първите трябва да приемем, че вторите днес ги има и могат да бъдат такива без да са „И“ българи. Вторите трябва да приемат че българи могат да бъдат „И“ македонци, при това не по-малко от тях. Историческият спор тогава ще се реши по-лесно. И македонци и българи са пълноправни наследници на хора които, са се определяли като македонски българи и това трябва да се каже ясно без двусмислици и шикалкавения, още по-малко пък с продължаване на лъжите от Титово време. Тогава не би имало проблем за никого да се каже, че македонските българи Гоце Делчев, но и Тодор Александров и Иван Михайлов дадоха живота си за свободна, автономна и/или независима Македония. Това не прави от съвременните македонци по-малко македонци, но и от македонските българи или от българите-македонци по-малко българи „И“ македонци. ДНЕС всеки трябва да може да бъде това, което иска да бъде, да назове нацията или езика си както пожелае. И ние, това трябва да ги признаем – ясно и точно! НО, ако Северна Македония иска да се позовава, да чества събития и да прославя паметта на хора които тогава са се дефинирали като македонски българи да бъде честна като го признае и приеме без интерпретации и обективизации. Не е задължително, разбира се! Първо, може и да не ги приема – може да каже ваши са си, щом са били българи не ви ги щем и не
искаме общата ви история. „Фер“*! Има и втори вариант, най-лесният – решаваме че ще продължим както си е било досега – в България ще си говорим едно, ще продължим да „не признаваме“ македонския език и нация и пеем романтични комитски песни на по чаша вино. В Македония ще продължат да си пишат и изучават старите югославски фантасмагории за „бугарскиот фашистички окупатор“ и да възвеличават шизофренично хем ВМРО хем АСНОМ и титовите партизани. При този втори вариант резултатът нито ще бъде добросъседство, още по-малко приятелство и общо бъдеще. А без тях какъв въобще е смисълът от ЕС?
*Фер – справедливо, точно – англицизъм, на македонски книжовен език – кодифициран на 21 май1945г и факт днес.
Нещо сте сбъркали, господа новоисторици. Не използувайте авторитета си, за да ни внушавате неистини. Ако Иван бе се заинтересувал от ДНК хаплогрупите на Българи и „Македонци“, щеше да установи покритие, едно и също нещо.
Имам впечетление, че господин Иван не разбира коварния удар, нанесен от чужбина с помоща на нашата външна министерка, определяйки Македонците като отделен народ с отделен език. Тази грешка започва да ни носи все по фрапиращи удари под пояса, нанасяни от новоМакедонците. Гоце Делчев е началото.
Време е историците родолюбци да си кажа историческата истина, а не господин Иван.