Българският скиор Алберт Попов направи истински фурор, катто завърши щести в старт от Световната купа по слалом.

реклама

„Чувствам се добре, малко си отдъхвам сега, защото емоцията беше много голяма. Искам да вляза в фубава форма преди световното, за да направя там едно силно представяне“, заяви той в сутрешния блок на „Нова телевизия“.

„За да постигнеш една цел зад нея се крият много неща – тренировки, постоянство. Аз винаги съм искал да бъда победител. Знаех, че ще стане един ден, трябваше просто да го покажа. Има 10 процента късмет, трябва да е твоят ден. Дано и за световното тези 10 процента да са на моя страна. като малък майка ми ме викаше да гледаме ските и й казвах – един ден ще видиш като стана световен шампион. Тогава беше и на шега, но все пак съм вярвал. На 2 години са ме качили родителите ми на ските на Витоша. Първият ми спомен е Лалето, как мръзнахме на лифта с другите деца“, разказа Попов.

Той призна, че много млади момчета се отказват от ските. „Когато преминаваш от юноши при мъже не е лесна стъпка и много мои колеги се отказват. Там не можеш да влезеш като победител, там правиш едно класиране, което в началото те смазва. Но трябва да свикнеш и да продължиш“, обясни скиорът.

Вицепрезидентът на Българската федерация Георги Бобев разкри, че Алберт се състезава с германския национален отбор.

„Марсел Киршер е следващото стъпало, една идея над всички. Но има едни наистина 20 човека, които карат еднакво и в това спускане долу-горе минута всяка една дори минимална грешка е важна. Губиш време и си по-назад. Всички си дишат във вратовете. Докато караш има един момент, в който леко се успиваш, но гледам да съм съсредоточен на всяка врата. Още на самия старт си казвам: „Давай, Алберт! Затова си дошъл, направи го!“ Страх от пистата нямам. Малко респект от дадени писти – да, но когато се пуснеш веднъж по дадена писта, това изчезва“, обясни още 21-годишният Попов.

През 2015 г. той претърпя тежка катастрофа в Австрия, при която загина един от треньорите му. „Загубихме един страхотен човек. Другото нещо бе, че в болницата лежах на кревата, не знаех каквмо ми има, имаше го притеснението дали ще карам ски. При мен проблемът беше с гърба. Опитвам се да живея втори живот и да го живея максимално. Сам успях да го преодолея този тежък момент“, върна се назад той.