кадри Нова телевизия, Вихрогон, Pixabay: Вали гърми 1368 лева от заплатата остават за теб, реши Асен Василев

Докато всички обсъждат мярката „бонус-донос“ и как тя ще се отрази на отношенията в обществото, едно важно предложение на Асен Василев и министерството му минаха на заден план. А то може би е по-важно за повече хора.

С предложение за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс финансовото министерство ограничава НАП да запорират всички пари на длъжниците си. Дори и да се стигне до запор, данъчните нямат право да пипат сумата от 1368 лева от заплата.

Сумата не е случайно избрана, тя се образува по специална формула. Тя звучи малко сложно, но изчислението ѝ не е проблем. НАП няма да имат право да взима минималната заплата плюс 50 на сто от разликата между средната брутна работна заплата в страната за предходно тримесечие.

Изчислението изглежда така: В момента минималната заплата е 780 лв. По официална статистика у нас средната заплата за второто тримесечие на годината е 1957 лв. Така изчисленията показват, че на длъжника трябва да му останат 1368 лева минимум по сметката.

Парите, които не се пипат, трябва да идват от заплатата

Експертите припомнят, че министерството на Асен Василев въведе подобна защита на длъжниците още с късното гласуване на държавния бюджет за 2023 година. Бързането обаче тогава изигра лоша шега на финансистите на държава, защото се оказа, че промяната отваря вратичка в закона за различно тълкуване.

„Тънкият момент“ в идеята на Министерството на финансите е, че въпросната сума от 1368 лева остава непокътната само ако източникът ѝ е работната заплата на длъжника.

За доходите от пенсии и стипендии НАП прилагат формулата от миналата година, при няма да пипат само сумите в размер до минималната заплата.

Съвсем различни са правилата, ако човек не изплаща задълженията си не към държавата, а към частни фирми или граждани. Там сумите, които не могат да се запорират се изчисляват по друга формула, в която се отчита и дали длъжникът има деца или не.

В България да стане като в САЩ и Великобритания, това предложи финансовият министър Асен Василев.

Делян Пеевски обаче го разубеди бързо.

Василев вече беше готов с крачка в тази посока да се приеме промяна в законите за данъците.

От финансовото министерство предложиха ясна схема:

Всеки, който подаде сигнал до НАП за укриване на данъци, ще  получава 10% от укритата сума.

Ако изпортите ваш познат, че не е платил 100 000 лева данък – печелите едни бързи 10 000 лева.

Блиц новината бе водеща по БТВ и Нова.

Администрацията на Асен Василев направи предложението, защото в България укриването на данъци е доста масова практика, но никой не подава сигнали към властта, дори и да има сигурна информация за това.

От НАП обаче са наясно, че е напълно възможно да бъдат буквално затрупани с доноси, че някой мами държавата.

Затова те смятаха да изискват конкретни данни за нарушения, които не са им известни до момента.

Бонусът от 10% ще се плащат само когато събраните средства в резултат от сигнала са над 3000 лева.

Идеята беше далеч от Народното събрание, което трябваше да реши дали да я приеме. Предложението беше в етап на обществено обсъждане и всеки, който има становище по нея, може да го изпрати на финансовото министерство.

Заедно с бонуса за сигнал за укриване на данъци, Асен Василев и служителите му предлагат и други интересни корекции в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс. Гъбарите, събирачите на трюфели, билки и диви плодове и подправки се предлага вече да плащат патентен данък. В момента те плащат само данък за доходите си, като прилагат документация от изкупуването на продукцията им.

Други обявени за публично обсъждане предложения на министерството на Асен Василев предвиждат данъчно насърчаване на санирането на жилищни сгради, както и промени на сумите, върху които може да се обявява запор.

Ето и точния текст:

„Допълнителни приходи в резултат на подадена информация

Чл. 79а. (1)

Когато в резултат на подадена информация, съдържаща конкретни факти и
обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите, се установят
допълнителни публични задължения, сума в размер 10 на сто от допълнителните приходи за
бюджета, представляващи данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях,
установени в резултат на подадената информация, и събрани от Националната агенция за
приходите върху укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и
имущества, се предоставя като възнаграждение на лицето, което е подало информацията.
(2)

Правилото на ал. 1 се прилага когато допълнителните задължения, установени
вследствие на подадената информация, са в размер най-малко на 3 000 лв.
(3) Правилото на ал. 1 не се прилага, когато подадената информация е налична в
публично достъпни източници, включително средства за масово осведомяване, телевизионни
програми, публикации на хартиен носител, електронни записи или интернет публикации.
(4) Правилото на ал. 1 не се прилага когато лицето, изпращащо информацията, е
получило достъп до нея в качеството му на служител в приходната или митническата
администрация или служител в държавната администрация с правомощия за извършване на
контрол за спазване на нормативни правила и/или за извършване на проверки и/или за
установяване на административни нарушения.
(5) Информацията по ал. 1 може да се подава до всяка териториална дирекция или до
централното управление на Националната агенция за приходите, писмено или по електронна
поща, посочена на интернет страницата на агенцията, като съдържа най-малко следното:
1. трите имена, адрес, телефон и електронен адрес на подателя, ако има такъв;
2. имената и други данни за идентифициране на физическото лице или название и други
данни за идентифициране на юридическото лице, за което се подава информацията;
3. по възможност данни за местоработата на физическото лице или данни за адрес на
управление или обект, в който се извършва дейността на юридическото лице, за което се
подава информацията;
4. конкретни и възможно по-детайлни данни за облагаеми сделки, доходи, печалби и
имущества, за които лицето счита, че са укрити и/или недекларирани и за тях не са внесени
дължими данъци и/или задължителни осигурителни вноски;
5. дата на подаване на информацията, ако същата се подава писмено;
6. банкова сметка на подателя, по която да се преведе сумата на възнаграждението по
ал. 1;
7. подпис, ако информацията се подава писмено.
(6) Към информацията по ал. 5 може да се приложат всякакъв вид материали и
документи, подкрепящи изложените в нея данни и твърдения и/или позовавания на документи,
в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни и/или да
предоставят допълнителна информация.
(7) Ако подадената информация не отговаря на изискванията по ал. 1 и/или ал. 5, на
лицето се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 14-дневен срок
от получаване на съобщението.
(8) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 7 или ако се установи, че са
налични обстоятелствата по ал. 3 и/или ал. 4, лицето се уведомява, че спрямо подадената от
него информация не са приложими правилата на ал. 1.