Валери Божинов навършва 34, кариерата и изказванията му са все така пъстри
- By : Vihrogon
- Категория: Блиц Новини
Валери Божинов празнува рожден ден днес. Роденият в Горна Оряховица нападател навършва 34 години. Валери съвсем наскро подписа с 16-ия клуб в своята кариера – Пескара. Той започва да се занимава с футбол в детско-юношеските школи на Марица (Пловдив) и Локомотив (София), преди на 12-годишна възраст да отиде да живее в Малта. След това талантът му е забелязан от спортния директор на Лече Пантелео Корвино, който го привлича в клуба само на 14 години. Година по-късно Божинов става най-младият чужденец в Серия “А”, като дебютира на 15 години и 11 месеца, пише Sportal.bg.
След това Божинов прави изключително богата кариера, като сменя доста отбори в различни точки по света. Той е носил екипите на Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Парма, Спортинг (Лисабон), Лече, Верона, Виченца, Левски, Тернана, Партизан, Меджоу Хака, Лозана, Риека и Ботев (Враца).
Освен с футболната си кариера, Божинов предизвиква голям интерес и с личния си живот, а също и с изказванията си, някои от които се определят като истински „бисери“:
„Дойде време, станах мъж“.
„Не го крия, че в последните три години животът ми се преобърна на 360 градуса“.
„Целите са ми високи и тези цели не се постигат само със скръстени ръце и скръстени крака.“
„Повече се мисли, повече се размишлява. Накратко – по-зрял съм вече. За 15 г. в Италия научих много, израснах като мъж, а и манталитетът ми е малко италиански. Така съзрях и станах голям.“
„Враца е като Ню Йорк“.
„Искам да върна това, което аз знам, че мога“
„Ще бъде Божие наказание, ако ме няма във футбола“
„Имах талант да играя в Реал Мадрид, но и сега ставам за Милан“
„Валери е жив! Всички се чудят как си намирам само хубави отбори“
„Не играя за пари!“
„Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е“ – коментар пред медии относно това колко му е тежко, че не е в националния отбор по футбол.
„Честно да си призная, съжалявам, че не съм се родил в Сърбия. Толкова съм отвратен от българите. Ние идваме в Сърбия и хората ни носят на ръце. Не ни дават да плащаме сметките в ресторантите и кафетата. А у нас! Болно и жално ми е, че са такива българите.“
„България си обичам аз. Дори, мисля, че само един футболист може би има татуирано българското знаме…“
„За мен т`ва е жената на моите мечти. Преди два дена й казах: „Ако не си ми дъщеря, бих се оженил за тебе, бих те чакал“ и тя ми отговори: „Aма аз съм дете“. „Да, знам, че си дете, ти си моя дъщеря.“
Няма коментари