Снимки: Фейсбук
Украинско дете борещо се с рака, за да живее, се бори да оцелее и от бомбите.
Свързан с лекарства, които го поддържат жив, 11-годишният Ярослав Майоров е изправен пред две ужасяващо смъртоносни заплахи, докато се приютява от войната в мазе на болницата.
И най-тъжното е, че не е сам. При него има още 27 други травмирани деца, които се борят със смъртоносни заболявания, докато експлозии разтърсват над главите им град Харков. Те се чудят кой ще ги измъкне от там, за да продължат лечението си.
Майките с тях също са болни… от притеснение. И очакват с надежда всякакъв вид спасение.
„Наистина имаме нужда от помощ, за да евакуираме децата на безопасно място с медицински конвой“, казва отчаяната майка на Ярослав Алена, на 37 г. „Но засега никой не идва.“
„Тук стрелят навсякъде около нас, опитваме се да стоим в мазето, но въздухът е много лош за здравето на децата ни. Те са много травмирани. Ярослав има рядък вид рак на корема, но иска да живее. Той има мечти за бъдещето си. Обича да строи неща, да чете.
Героично премина през всичките седем кръга химиотерапия и сега трябва да започнем ново лечение, но това не изглежда възможно.“
Източният град Харков стана едни от най-кървавите битки на конфликта досега, като смъртоносната атака срещу цивилни райони от миналия понеделник беше обявена за военно престъпление от лидерите на Украйна.
Тъй като Районната детска болница в града беше обстрелвана, 35 деца от онкологичното отделение, включително Ярослав, бяха свалени в мазето.
След първите атаки родителите прибраха 20 деца у дома, докато други семейства успяха да избягат до Пшемисл в Полша с влак, превърнат в импровизирано болнично отделение.
По-късно 10 от най-болните пациенти бяха преместени в мазето на болницата за възрастни, но не бяха в състояние да им осигурят лечение. По-късно децата бяха прехвърлени в мазето на детска болница № 16 в югоизточната част на града, присъединявайки се към 18 други уплашени младежи, борещи се със сериозни заболявания.
Те попаднаха под крилото на 47-годишната доброволка Наталия Криволапова, наречена „ангелът на нашите деца“ от майките там. Синът й оцеля след мозъчен тумор и тя рискува живота си всеки ден при бомбардировкие, излизайки да вземе лекарства и консумативи за децата.
„Разбира се, че децата разбират какво става, те плачат, крещят, молят се на Бог“, разказва разтроената майка на Ярослав Алена.
„Децата са в паника. Някои от тях, с мозъчни тумори са започнали да кървят от носа от ужас и притеснение. Те не разбират какво става и дали ще се спасят.“
„Положението е много лошо. Ракета падна точно до къщата ми вчера.“
„Можем да изведем децата, но никой не иска да поеме тази ужасна отговорност. Харков е практически напълно разрушен.“
Майките отчаяно искат медицински ескорт, за да избягат от Харков, но досега не са имали късмет и зелен коридор за техния град, все още не е одобрен.
Наталия, майка на четири деца, добави: „Децата може да умрат, защото не могат да получат лечение. Има и други деца, които трябва да бъдат подложени на химиотерапия в Харков, но те не могат да стигнат тук заради бомбардировките.“
Синът на Таня Белявцева, Назар 12, е един от тях – приютил се в дома си извън града.
42-годишната Таня разказва: „Синът ми имаше планирана химиотерапия за 11 март. Сега не можем да го направим. Но детската болница тук е най-добрата болница с най-силните хора. Ние ще спечелим. Наталия е ангел на нашите деца.”
По-късно лекар в Детска болница №16 съобщи, че най-после децата са на химиотерапия.
„Подадохме молба за евакуация – но засега чакаме. Надяваме се, че ще можем да ги изведем от Харков възможно най-скоро“, добави медикът.
