Невероятните танцьори от ансамбъл „Българе“ прекрачиха прага на Фермата и запознаха участниците с богатството на българските фолклорни ритми и огромното разнообразие на тактове.

Ръководителят и създател на групата Христо Димитров направи вълнуваща разходка из фолклорните области на България и характерните танци за всяка една от тях. Това е част от спектакъла на „Българе“ наречен „Oсмото чудо“, създаден през 2016 г.

Всеки, който е присъствал на живо изпълнение на танцьорите знае много добре какви емоции поднасят и как вдигат българския дух.

Обитателите на „Фермата“ не бяха изключение. Христо Димитров разказа накратко за тактовете и ритмите във фолклора, като всеки един от тях бе придружен с пример.

След беседата тази вечер няма да има човек, който да не знае защо България има най-богатия фолклор в ритмично отношение на тази планета. Това е нещо, в което ние сме еднолични, световни, безпрекословни лидери. В музиката в целия свят най-популярния размер е 2/4. Следващият е 5/8, демонстриран с Комитското хоро. Следващият ритъм е 7/8, така наречената ръченица, последван от 9/8 – Варненския кючек. Всичко това е последвано от смесените размери, след това хетерометрични редици, в които всеки такт е различен размер. И продължи:

Това са само част от размерите в българския фолклор и тук идва въпроса:

Ако един Моцарт, един Бах, Бетовен творят в 2/4, 3/4, 4/4. Това са хора, които са най-големите в музиката.

Как така една баба от Пазарджишко, дето не знае, че има ноти и петолиние и напълно възможно е дори да не може да чете, знае размер 15/16?

Как става тая работа?

В тази ритмика има нещо скрито и днес не го знаем, само го танцуваме, но защо е създадено, кой го е създал? Ето защо това е „Осмото чудо“. Аз ще ви кажа едно: „Това е България“.

Много емоции оставиха в сърцата на фермерите танцьорите, но като че ли Кенан изпита бурна радост от видяното.

Направи така так, так, чупи кръст, гръб, направо беше уникален, напълни ми душицата, коментира той изпълнението на варненския кючек от създателя Христо Димитров.

Не само на него му прави такова дълбоко впечатление. Нашият фолклор има признание в цял свят и навсякъде изкарва на показ точно такива емоции.

Материалът Христо Димитров от „Българе“ остави без думи България и Кенан е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Яна Маринова продължава малко отчаяната си борба за признание в шоуто за имитации “Като две капки вода” по Нова телевизия.

До момента, въпреки огромното ѝ желание, тя все остава недооценена от журито, макар феновете ѝ да я подкрепят изцяло.

А ако знаем нещо за Яна, то е, че тя много трудно се отказва от нещо, особено ако има подкрепата на хората.

От една страна много професионално, а друга – съвсем човешки, Маринова реши да обърне специално внимание на хората, които са ключова част от предаването, но остават на втори план и в прекия, и в преносния смисъл.

Това са танцьорите, които са част почти всяко изпълнение, но вниманието към тях е всъщност недостатъчно.

Актрисата публикува видео от репетициите на хореографията за следващата ѝ задача, а тя е да влезе в ролята на горещата певица Келис и да изпълни една от най-провокативните ѝ песни, в която се пее за млечен шейк, но подтекстът е съвсем друг.

“Загубена съм без вас!”,

това признава Яна Маринова на момичетата и двете момчета от балета, който със сигурност ще има много важна роля в изпълнението.

До момента актрисата получава доста критични оцентки, особено за пеенето, което изглежда хич не ѝ се отдава.

Но пък Яна подхожда всеки път с огромен ентусиазъм към “Капките”.

Песента на Келис като цяло не е от най-трудните и не изисква особена техника на пеене.

Може би пък точно с нея Яна Маринова най-сетне ще блесне, след като не успя да го направи в ролята на любимия ѝ Майкъл Джексън и дори с удивителната прилика с рок певицата Милена в младия ѝ период.

При всички случаи многобройните почитатели на актрисата ще са отново на нейна страна, не само заради таланта ѝ, а и за благородните малки жестове, които тя прави за околните. В този случай – за фантастичните танцьори на “Капките”.

Материалът Загубена съм без вас: Яна Маринова е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.