Орлин Горанов пусна снимка от времето, когато е отбивал военната си служба и предизвика голям интерес. На нея се оказа не само той, а и големия Иван Лечев, с който са били заедно.

Изнамерих една снимка на батко ви Орлин, преди около 110 години по време на военната ми служба Ляво: Сашо, долу – моя милост и вдясно е моят страхотен приятел Иван Лечев. Абсолютни тигри! Ех, времена.

Освен далечен спомен, и като че ли малко носталгия е предизвикала фотографията у певеца и както сам казва това е като от един предишен живот.

Знаете ли! Пия си обедното кафе, разглеждам тези фотографии и не се натъжавам. Да, струват ми се, като от предишен живот. Хем толкова далеч, хем не …. Да ви кажа честно, хич не ми е дошъл акълът от тогава. Същият съм си! Като характер, като мироглед, безкрайна самокритика и устрем към самоусъвършенстване. Това което се променя в нас когато остаряваме е само визуално, но и то има своя чар. Следите на времето… за това, че сме тук и сега, през хиляди години сън Хубав ден да имате… е… понасълзявам се малко де, но то си е в реда на нещата.

Снимката докара много спомени и в някои от техните почитатели.

Страхотни!!! И любими Орлин (ако позволиш) така добре си се изразил….нямам думи ! Все едно чета свои мисли! !!!

Един кадър, а толкова много класа! Здрави да сте и още дълги години да ни радвате и „храните“ с изкуството си!

Прекрасни и вечно млади момчета! Бъдете здрави и благословени!

Добре че има такива младежи/мъже/ с вас светът е по хубав и стойностен.
Желая ви много здраве, щастие и нови незабравими песни!

Прекрасни младежи доказали са се че са истински кавалери и българи. Нека да са здрави още толкова години колкото са сега.

Материалът Орлин Горанов пусна снимка от казармата: Същият съм си! е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Току що отминалия празник „Гергьовден“, който е и ден на Българската армия върна спомените от казармата на Маги Халваджиян.

Редовна военна служба от години вече няма, но мъжете на средна възраст си спомнят много добре живота там и това дори е тема без която не минава нито едно събиране на маса.

Аз бях в казарма две години плюс два-три месеца, спомня си Маги Халваджиян по Нова тв.

Ние бяхме с дипломи от Москва, завършили цирково училище и трябваше да ни измислят място, където да можем да излизаме веднъж седмично, за да си поддържаме формата.

Решението бе строителни войски, в които имаше и ансамбъл. В общи линии се забавлявахме, ние бяхме артисти, но по едно време ни дадоха и пушки и трябваше да пазим. Мен ме сложиха да пазя ареста.

Той изпуснал арестант и бил наказан и разжалван заради тази случка. Прекарал в ареста двадесет дни.

Това, на което учи казармата от една страна е дисциплината, няма мърдане там. В пет часа си станал и си на крак и изпълняваш всичко, каквото трябва да се направи и се научава, че в живота има правила, които трябва да се спазват. Не можеш да си правиш каквото си искаш. Ако не спазваш правилата има последствия и го научаваш в ранна възраст. Смятам, че от тая гледна точка казармата е полезна.

И както е обичайно разрази се спор дали трябва да се върне наборната служба.

МИНИМУМ 1ГОДИНА ВОЕННО ОБУЧЕНИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ ОБРАТНО! ЩЕ ПОМОГНЕ МНОГО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН АСПЕКТ ОСОБЕННО В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН!

Така се защитаваше Държавата,а сега се продава.

Казармата учила на дисциплина? Може би, за изтърваните във възпитанието си момчета. Още от първия ден започнахме обратното броене 730, 729 … Тегава работа. Само тези дето смятаха да останат да работят военни си гледаха присърце военната служба. Другите – „Ден да мине, самун да загине“

Моите спомени са 1 година мощно пиянство! Преди казармата не пиех и не пушех, като излязох пушех по 2 кутии на ден и издържах на бутилка ракия без да ми личи, че съм пил! Това беше голямата полза! А, и една година як мързел и скука!

Материалът Този млад войник днес е един от най-успелите бизнесмени в България е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.