Това, че продуцентското дуо Иван и Андрей имат общ профил в Инстаграм, понякога създава неудобства.

Международният ден на жената 8 март се превърна в повод за такова и показа, че макар и близки приятели, двамата имат коренно различни позиции по някои въпроси.

Разграничението, кой от тях почита 8 март и кой не, се прояви, след като Иван Христов публикува снимки с любимите си жени – жена си и майка си.

Той много емоционално изрази почитта си, като даже пусна дори детска снимка на половинката си Ирина Тенчева, която май би била по-подходяща за 1 юни.

„Моето момиче, моят приятел, моята жена. Честит празник“, написа Иван в социалната мрежа като коментар към мини галерията. Детската усмивка на актьора пък казва всичко за чувствата му към майка му.

В последствие обаче Андрей Арнаудов взе думата и общо взето заклейми 8 март като идеологизиран комунистически празник. „Може и да ви изненада, но ние с Иван не сме един и същи човек. Например той празнува 8 март, а аз – не!“, изгаври се с емоционалните публикации на колегата си Андрей.

Той разказа, че баба му и майка му никога не са харесвали 8 март, даже по времето на социализма, когато това наистина беше голям празник. Още тогава те му обяснили причините. Така, още от детството си Арнаудов явно е развил непоносимост към датата.

Андрей обясни, че няма да подари цветя на жена си днес, защото предпочита да го прави във всеки друг ден в годината. Той се извини и на жените, които няма да поздрави на 8 март и ги призова да не му се сърдят за това. Все пък, макар и с очевидно неудоволствие, Арнаудов пожела честит празник на тези жени, които днес са щастливи и поддържат традицията на женския празник.

Материалът Иван и Андрей се скараха е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Няма място за тъга по социализма, нито дори за по-стари ехохи в живота на българите. Населението на България живее с най-добър стандарт от 300 години насам, това показа изследване на учени от Софийския университет. В продължение на две години те са изследвали цените от времето на Тодор Живков, а идоста по-назад във времето. Изводът е повече от категоричен – днес получаваме по-високи заплати, дори и с отчитане на растящата в момента инфлация и можем да си позволим повече неща.

„Средната заплата от 90 лева  през 1964 г. е еквивалентът на 117 лева днешни пари. През 85-а заплатата от 197 лева би трябвало да е еквивалентна на 1100-1200 лева днешни пари. На практика, средните заплати днес са по-високи ”, каза доц. Ралица Симеонова-Ганева от Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” по Нова телевизия. Тя обаче призна, че според изчисленията пенсиите от социализма си остават по-високи от днешните в реална стойност.

Сравнението между доходи и цени показва, че през социализма с доходите си хората са можели да си купят  123 бутилки олио, а сега 250 бутилки. Празнуването днес също излиза по-евтино, твърдят учените и дават реален пример – за посрещане на Нова година в края на 70-те се е плащало в ресторат в Дряново 12 лева и 24 стотинки. Преобразувано в днешни пари, това са 92 лева и 10 стотинки.

Изследването обаче показва обаче и това, че преди хората са плащали по-голям процент от доходите си за храна. От 19 век, та чак до началото на 21 век, това перо е отнемало 45-48% от парите ни. Сега за изхранването ни отиват 33% от доходите, обясни ръководителят на изследването доц. Мартин Иванов.

Проучването дава и други интересни сравнения. „Москвич” 2140 струва през соца 6400 лева, което на днешни пари е около 33 000 лева. На днешни пари един „Трабант” излиза около 15 000 лева, като разбира се трябва да се отчете, че колите в НРБ се купуваха или с чакане с години, или с връзки. Изумително е, че на днешни пари една автоматична пералня от 80-те би струвала 3200 лева, а съветски цветен телевизор – 5000 лева.

Хората имат представа, че преди демокрацията са живели по-добре, защото са били по-млади. Заедно с това никога не е имало такъв срив в доходите на българите в последните 300 години, какъвто беше хиперинфлацията през 90-те, в които стойността на заплатите се сви до няколко долара, обобощават авторите на изследването.

Материалът Учени от СУ установиха: България сега е с най-висок стандарт на живот от 300 години насам е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Яна Маринова разказа по bTV за новия си филм „Игра на доверие”, който разказва нейната лична история. Той е базиран на драматичните отношения на актрисата с майка ѝ, както и на част от собствения ѝ горчив опит с домашното насилие.

„На 17 години момчето, в което бях влюбена, ми разби носа няколко пъти и ме простреля в крака. Аз не го издадох на полицията”, разказа Яна Маринова. „Дълго време си мислих, че съм се справила сама, но после осъзнах, че майка ми е платила цената предварително”, това каза любимката на зрителите за горчивите уроци, които ѝ е дала майка ѝ. Между тях е и опасен експеримент, при който Яна трябвало да застане със завързани очи на висока скала и да направи крачка назад към пропастта, доверявайки се на майка си, че няма да падне. Именно това е „играта на доверие”, за които става въпрос във филма.

Яна Маринова разказа също, че майка ѝ е била жена, която е изпреварила времето си, в което една жена да е разведена и да гледа сама детето си, е било табу. „Всичко зависеше от Партията, не можеше да си намериш работа, при това в областта, в която си специалист, без помощ”, припомни актрисата.

Тя призова съвременните жени, които са жертва на домашно насилие, да не си отмъшават на мъжете с „малки бели”, а да бъдат по-смели. „Смелостта е да си вземеш детето и да отидеш да живееш на село”, коментира Яна Маринова. Тя коментира също, че вече българите не са зависими от Партията (БКП), което е огромна промяна и жените могат да търсят реализация като професионалисти свободно. Тя обаче предупреди жените, които се опитват да избягат от мъжете насилници, че трябва да подхождат реалистично и да преценяват опасността, която действията им могат да причинят.

Материалът Яна Маринова подпали зрителите по БТВ: Едно време не можеше да си намериш работа без БКП е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Странен мерак за контрол в най-младежката социална мрежа прояви актьорът Дарин Ангелов. Панелистът на Гала нападна ТикТок като лош пример за подрастващите, защото повечето клипчета, които събират огромна аудитория, по негова оценка били напълно безсмислени. Той се възмути, че в класациата за най-гледано видео в социалната мрежа присъстват такива неща, като например някой да показва различни начини за дъвчене на дъвка.

„Трябва да има някакъв художествен съвет в ТикТок, не може така”, заяви актьорът, който е твърде млад за да помни тази институция, когато съществуваше в епохата на тоталитаризма в България.

„Искаш цензура, така ли?”, сепна се Гала,  доста изненадана от гледната точка на Дарко. Панелистите на „На кафе” се разделиха на лагери по отношение на тази идея, която разбира се няма никакво начение нито за самата социална мрежа, нито за потребителите ѝ, които търсят там предимно забавление.

Дарин намери подкрепа за абсурдната си идея от най-консервативната си колежка, Кристина Патрашкова, която би трябвало като журналист принципно да е против цензурата и изкуственото налагане на норми. В защита на свободата на изразяване най-категорично се изказа Ромина Тасевска. Бившата мис България върна „експертите” в реалността, като им обясни, че ТикТок вече е толкова популярна мрежа, че младите хора я ползват така, както по-възрастното поколение ползва Гугъл. Ако някой иска да знае как се прави нещо, търси клипче в социалната мрежа, обясни Ромина.

Материалът Дарко на Гала иска да върне цензурата от соца в ТикТок е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.