В първия работен ден екипът на сутрешния блок на bTV се събра почти в пълен състав, обсъщда празниците и тегли късмети. Липсваше само Мария Цънцарова, която по думите на колегата си Злати Йочев се връща „бавно и славно“ от чужбина. Най-големият къмет – парата, се падна в Боби Лазаров. Пепи Бакържиев два пъти изтегли успех в работата, а Йочев – здравето.

Злати  също е празнувал извън България. Празниците той изкарал със семейството в Румъния, където очевидно много му харесало. Той нямаше търпение да разкаже какво интересни неща е научил за диктатора Чаушеску, както е да хвали „малкия Париж“ – Букурещ.

„Те се оправиха преди нас“, коментира синоптикът Боби Лазаров, а колегата му проф. Рачев също потвърди, че в северната ни съседка има да се видят неща, за които и не подозираме.

Спортният журналист Пепи Бакърджиев също пътувал по празниците и почти сбъднал мечтата си да кара ски на 1 януари. Той обаче успял само да изпрати 2023-а по пистите, не могъл да посрещне новата.

Бакърджиев обаче не пропусна да покаже огромна опашка от скиори в Банско и да каже, че подобно задръстване убива всяко удоволствие от зимните спортове и показва, че нещата не са много наред. За контраст той пусна кадри от баскетболен мач в Белград, където публиката засипва терена с плюшени играчки по европейски маниер в подкрепа на децата със заболявания и в неравностойно положение.

Бакърджиев се трогна от помощта от сърби на пътя

Петър Бакърджиев реши да не остави съмнения и директно заяви, че страната ни изостава не само от Румъния, но и от Сърбия. Той подкрепи това и с история от пътищата, която дълбоко го трогнала.

Докато се връщал от Белград, шофьори взели да му правят знаци, че гумата му е зле. Веднага се намерил човек, който го завел до най-близкия сервиз. „Май вдигнах човека от масата“, призна Бакърджиев. Монтьорът обаче отворил сервиза, оправил повредата за два часа и взел по-малко, отколкото Пепи очаквал.

„Ние сме нещо объркани хора. Докато отбивахме, си мислих дали това не е някаква постановка, да ни отвлекат, да ни разфасоват колата… И после си казах, Боже, ние наистина сме побъркани хора“, сподели емоцията си Пепи Бакърджиев.

„Обременени сме, мнителни сме“, добави и Златимир Йочев.

Материалът Тежки думи за България по БТВ, големи хвалби за Румъния и Сърбия е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Земетресенията стават все по-мощни и взимат много жертви. Все още помним огромните разрушения в района на Адана в Турция през февруари. Много хора останаха затрупани под руините и загубиха живота си.

Последва още един мощен трус, този път в Чили преди малко повече от месец.

България също не е застрахована от този род природни бедствия и близкия източник на трусове Вранча периодично напомня за себе си.

„Няма за какво да се притесняваме – земетресението, което вчера бе регистрирано в района на Вранча, беше с умерен магнитуд от 4,2 по скалата на Рихтер. То не е необичайно, в този район се регистрират често такива събития“. Това заяви доц. Пламена Райкова от отдел „Сеизмология и сеизмично инженерство“ в БАН.

По думите й за Вранча се наблюдава тип цикличност през около 40 г.

„В Стражица имаше слабо земетресение, в този район са наблюдавани силни земетресения, в последните 20 г. се регистрират слаби земетресения. Всяка страна има своите сеизмични огнища“, поясни Райкова.

Земетресенията не са зачестили, нито пък са станали по-различни. Движение на тектоничните плочи, които ги предизвикват винаги е имало и ще има, просто сега сме по-осведомени.

Помним само преди дни пловдивската земетресение изкара хората на улицата и докара паника сред някои, но за щастие няма разрушения нито ранени.

Системите за ранно предупреждение дават сигнал 10 до максимум 30 секунди преди труса.

За България подобни системи не са много сигурни, защото при нас огнищата са много плитки и това предупреждение 5-10 секунди, ако човек тръгне да бяга, вероятно ще бъде на стълбите по време на самия трус, обясни Пламена Райкова.

Големият въпрос, който се повдигна в Турция бе строителството, което както се видя въобще не е съобразено с района върху който се строи. За нашите сгради казват специалистите, че са много устойчиви и се спазват противоземетръсните норми, само да не се наложи едно такова събитие да ги тества.

Материалът Вранча стряска България все по-често е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Поговорката гласи, че който пее, зло не мисли. А който играе хоро?

Да, разбира се, че злото не е присъщо на човек, който се хване и подкара стъпките на този прекрасен танц!

В последно време хорото на централни и знакови места в България се превърна във впечатляваща, но и обичайна гледка.

В последните години народните танци в България се възродиха и станаха масово занимание.

За едни това нещо като фитнес, за други – почти свещено свързване с корените.

На този фон едно видео на двама мъже и две жени, които танцуват на нос Калиакра на фона на морето се превърна в хит във Фейсбук.

Тъй като обаче хорото е румънско, покрай това се появиха и някои основателни въпроси.

Клипът е от Виолета Петрова, която е една от участничките на фестивала „Танцова палитра“ в курорта Албена и събира много фолклорни танцови клубове от цяла България.

Българската хороводна традиция със сигурност има изключително присъствие на тази проява, затова наистина е малко странно, защо точно на Калиакра тя и колегите ѝ са избрали да играят румънски танц.

И това личи от доста коментари към видеото:

„Браво, но защо на румънска музика, нашата не е достойна за клипа ли? Българи бъдете, не чуждопоклонници. Ние сме в основата на много култури по света и трябва да сме горди с това.“

„В Добруджа се играе право хоро и ръченица!“

„Да бяхте играли нещо българско, традиционно“

„Да. Имаме толкова много хубави БЪЛГАРСКИ хороводни песни…“

Може спокойно да кажем, че на много други места подобен танц не би предизвикал негативни коментари.

Но явно добруджанци още пазят в паметта си, че нос Калиакра, Балчик, Добрич, Тутракан и Силистра са били в тази част от България, която е била окупирана от Румъния до 1940 година. Затова и някои гледат свъсено на подобни прояви.

Материалът Българи разтресоха нос Калиакра като земетресение с яко хоро е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.