Езиковедът проф. Владко Мурдаров реагира остро на дума, която стана доста популярна в последните дни покрай протестите на животновъдите. Той заяви, че думата „пашувам”, която масово се използва от протестиращите, не е книжовна.

„Кравите пасат, не пашуват”, заяви категорично специалистът по правопис и правоговор. Това обаче не се хареса на зрителите и те почнаха да пишат съобщения срещу твърдението на професора още преди участието му в гостуването му БНТ при Георги Любенов да е приключило.

Водещият се върна на темата и цитира мнение на зрител, че щом я има думата „паша”, значи добитъкът може да „пашува”. Проф. Мурдаров реши да не се кара задочно с аудиторията. Той обясни, че в крайна сметка думата „пашувам” може да се приеме и като професионален жаргон на животновъдите.

От поредното гостуване в студиото на езиковеда стана ясно, че много от дразнещите думи и изрази в момента са взети от речта на политиците. Според Мурдаров такъв е случая с израза „имаме експертиза”, който се използва често като синоним на „имаме експерти”. Твърде често се среща и изразът „лидирам”, който идва от „лидер”. Според професора обаче думата е допустима. „Благодаря за което” е също често доста използван израз, идващ от политиците, коментира проф. Мурдаров. Според него словоредът на тази фраза е просто абсурден.

Материалът Проф. Мурдаров ядоса животновъдите: Кравите пасат, а не пашуват е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Думата „нелицеприятен”, която се използва доста често от много хора, изобщо не значи това, което те си мислят. Това изненадващо разкритие направи езиковедът и преводач проф. Владко Мурдаров по БНТ. При поредното си гостуване при Георги Любенов беше категоричен, че тази дума изобщо не е синоним на „грозен”.

Проф. Мурдаров разказа, че много внимателно е проучил произходът на думата, който се оказва руски. „Нелицеприятен” е наложена от литературен критик и истинското ѝ значение на руски е „безпристрастен”. Така се оказва, че всички използваме тази дума грешно.

Езиковедът изненадващо призна и за грешка в правописния речник на БАН. Става въпрос за думата „прощъпулник”, която всички българи използват така, но там тя е записана „прощъпалник”.

Според проф. Мурдаров общоприетия вариант на думата трябва да бъде записан и в официалния речник. Той се пошегува, че решението е такова, защото така е преценил колегата му, който се е занимавал с буквата „П“.

Проф. Мурдаров съобщи, че новият речник на българския език на БАН ще бъде официално пуснат онлайн на 10 май. Той коментира, че информацията, че вече е бил пуснат и се е сринал е грешна, защото е ставало въпрос само за проба.

Материалът Всички сме в грешка! Проф. Мурдаров каза истинското значение на думата „нелицеприятен” е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Известният езиковед проф. Владко Мурдаров се появи за пореден път в предаването на Георги Любенов по БНТ за да отговаря на въпроси на зрителите за правоговора и правописа. Един от тях беше дали е дошло време пълният член да отпадне, след като и без друго масово се бърка. Дори и сред специалистите въпросът се поставя на обсъждане от години и предизвиква остри спорове.

Без да навлиза дълбоко в смисъла на езиковедския спор, проф. Мурдаров даде много добър довод за запазването на правилото, особено в писмената форма.

“Правилната употреба на пълния член показва колко е грамотен този, който пише”, коментира той. Според професора, дори и само като показател на грамотността, пълният член е необходим, макар че някои го смятат за отживелица.

В отговор на друг въпрос обаче проф. Мурдаров каза, че българският език е прогресивен, затова от него са отпаднали падежите още в периода XIV-XVI век. Той допълни, че този процес продължава и до днес, като даде пример със замяната на “кого” с “кой”.

Думите “кмет” и “община” трябва да се пишат с малка буква, категоричен беше Мурдаров. Той се пошегува, че те се пишат с главна най-вече от тези, които искат да се харесат на кмета. Професорът обаче сподели, че скоро го потърсили от столичната община, за да го питат може ли да се пише “столичната” с голяма буква. Той отговорил, че е грешка, но общинарите отговорили, че кметът така искал.

“Бившият премиер не знае, а много обича да говори”, с тези думи проф. Мурдаров коментира появата на неправилната дума “мурмурандум” в политическите дебати у нас.

Материалът Проф. Мурдаров обяви по БНТ кога ще отпадне пълният член е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

кадри БНТ

Езиковедът проф. Владко Мурдаров се появи за пореден път в предаването на Георги Любенов по БНТ, като този път обърна специално внимание на речта на политиците. “Те говорят публично и говорят неправилно, а хората ги слушат и вземат пример от тях”, заяви той.

Като пример за това той даде министърът на външните работи Мария Габриел, която предстои да заеме премиерския пост.

“Напоследък ме притеснява министърката на външните работи, която доста употребява русизми”, каза проф. Мурдаров. Един от тях е изразът “в тази връзка”. Според него правилно е на български да се каже “във връзка с това”. Езиковедът призна обаче, че този русизъм е твърде устойчив и не можем да се преборим с него.

Не е правилно да се казва “регулярно”, а “редовно”, това беше другата критика на Мурдаров към Мария Габриел. “Това не е руска дума, но е минала при нас от руски”, допълни той.

Професорът заяви също, че законът за защита на културата, който се обсъжда в Народното събрание има грешка в името си. Формулировката “закон за развитие на културния и творчески сектори” е неправилна по негово мнение. “прилагателните са в единствено число, а “сектор” – в множествено. “Това е пак под влияние на руския, но и на други езици. Ние казваме “големия и малкия брат”, а не “големия и малкия братя”, обясни той.

Проф. Мурдаров каза също, че под руско влияние по-възрастните изговарят думата “Родина” с ударение на “о”, а не на “и”, както е правилно в българския език.

Той обаче отчете, че вече руската дума “болшинство” излиза от употреба в българския език, като по-младите поколение вече използват почти винаги българската дума “мнозинство”.

Материалът Проф. Мурдаров се скара по БНТ на Мария Габриел: Много русизми употребява е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Прочутият български езиковед проф. Владко Мурдаров направи на пух и прах българските телевизии заради грешките в речта, които зрителите чуват от тях. Той на първо място изтъкна, че т.нар. френско “р” не бива да се допуска от хора, които говорят на микрофон. Професорът е несъгласен и с произнасянето на “л” като “уъ”, което той нарече “лигаво” в предаването на Георги Любенов по БНТ.

Според лингвиста това се допуска от хора в ефира, защото им звучи някак по-сладко, но е крайно неправилно. Водещият коментира, че в някои случаи става въпрос за говорен дефект, който трудно се оправя. Проф. Мурдаров обаче беше категоричен – ако човек иска да работи в радио или телевизия, трябва да се коригира.

В отговор на зрителски въпроси, той изтъкна, че в готварските предавания по телевизията има лоша тенденция да се казва “оставяме соса да сгъсти” или дадено ястие “да стегне”. Езиковедът е категоричен – сосът трябва да се сгъсти, а другото – да се стегне.

Георги Любенов попита проф. Мурдаров кой български политик говори правилно.

“Предавам се!”, отвърна той. След това обаче езиковедът посочи като добър пример Костадин Костадинов от “Възраждане”.

“Речта му е издържана, за съдържанието не говоря”, подчерта професорът.

Проф. Владко Мурдаров сподели и някои езикови норми, които могат да изненадат мнозина. В множествено число цветето мушкато трябва да се нарича “мушкати”, заяви той. Също така специалистът обясни, че не е правилно да се казва, че домашният любимец е “починал”, защото думата се отнася за хората, не за животните. Не е неправилно обаче да се казва, че куче или котка са “осиновени”.

Езиковедът разкри и интересната история на думата “вкуснотия”. Тя е измислена и въведена от поета и сатирик Радой Ралин. Лично от него проф. Мурдаров знае, че в нея трябва да има “н”, което в днешни дни често се пропуска.

Материалът Езиковедът проф. Мурдаров по БНТ: Мушкато в мн.ч. е мушкати, куче не може да “почине” е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.