Писателят Иво Иванов, който живее в САЩ повече от 25 години, разкри в „Преди обед“ по bTV, че една от причините да се връща всяка година в България е да отиде до Калофер и да се види с Николай Божиков. От 17 години Николай е прикован на легло заради мускулна дистрофия, като може да мърда единствено показалеца на лявата си ръка. Въпреки това той има огромен кръг приятели в социалните мрежи.

Иванов разказа, че бащата на Николай, Тодор, е успял да свърже компютърна мишка с екран и така синът му общува с цяла България. Божиков е фен на ЦСКА и се е превърнал в нещо като символ за клуба и почитателите му, които преди време дошли специално, за да изпеят химните на червените под прозореца му. Стойчо Младенов и Димитър Панев пък му връчили специални подаръци.

„Пред неговия дом често има опашка от хора, които искат да го видят. Николай смята, че въпреки болестта си, е щастлив човек“, коментира емоционално писателят, който е разказал историята в новата си книга. Преди време Николай Божиков от леглото, в което е прикован, успял да направи кампания за спасяването на читалището в Калофер. И това  при положение, че в града няма болница, от която самият той има повече нужда. „За него читалището е по-важно от болницата“, каза Иванов, който трудно успя да скрие сълзите си.

Преди време Николай Божиков потърсил пари за нов апарат, за да може да диша. Сумата била събрана за две седмици от приятелите му. „Никога няма да мога да се отблагодаря на хората, които събраха 19 хил. лева за да мога да дишам“, коментирал Николай.

„Ники, какво говориш, приятелю?! Не ние ти дадохме кислород да дишаш, ти ни даваш кислород на нас да дишаме. И всички хора, които идват при теб, идват в този град, за да се лекуват. Защото имат нужда от надежда и да повярват в собствените си мечти. И ти им даваш това“, това заяви от ефира писателят Иво Иванов. Той добави, че за него това е новата България и той ще продължава да идва всяка година, да се вижда с неподвижния си приятел в Калофер.

Материалът Иво Иванов се разплака в ефира на БТВ за Николай от Калофер е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.