Настръхваща история разказа фотографа Жоро Хаджиев в „Ничия земя“, който обикаля изоставени най-вече планински села с порутени къщи, но застинали във времето и запазили спомени от обитателите си. Чрез обектива му ставаме свидетели на отдавна минали времена, забравени места, в които човешки крак не е стъпвал дълги години. Точно по такива места се раждат легенди за свръх естествени същества, които ги обитават, като самодиви и призраци, души и сенки на отдавна отишли си хора, но фотографа казва, че не е суеверен и не се плаши от такива истории.

Въпреки това споделя, че се е срещал с тях и разказа една история, която кара косите да настръхнат.

Когато ходиш по тези места усещаш ли духовете на хората, които са живели там, запита Даниела Тренчева.

Да, определено е така, потвърди Жоро Хаджиев, те присъстват във всичко, което е останало. Една такава история имам. Тя е свързана с едно малко селце Рачовци. Когато и да отида там са ми се мяркали сенки, които преминават между гробищата и къщите, не знам как точно да го определя. С един мой колега влязохме в една къща, полуразрушена, на една лавица видяхме играчки. Той видя една от тях и си спомни, че като малък е имал същата.

Аз имам принципи да не пипам нищо от местата където ходя, но не го спрях да я вземе, продължи разказа фотографа. Може би месец след това ме срещна жена на улицата, която не познавам.

„Искам да ти кажа нещо, спря ме тя, с твой приятел сте взели нещо от една къща и трябва да го върнете, защото ще се случат неприятности на твоя приятел. Тази играчка е на починало дете.“ Обадих му се и му разказах за думите на непозната жена. Аз бях изумен от къде знае и не попитах дори коя е. Той върна играчката и аз я занесох в къщата. Влязох, оставих я и при последната крачка преди прага подът се срути. Спаси ме една счупена греда, нещо като че ли ме съхрани, завърши страховития си разказ фотографа.

Той вярва, че всяко място пази духа на обитателите си, защото ги сънува, те го връщат обратно.

Материалът Жоро Хаджиев: Духове на отдавна починали хора обитават изоставени села е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Безспорно голям професионалист и разказвач на истории е журналистката Даниела Тренчева. „Ничия земя“ ни запознава с много хора, които са извън актуалните за деня новини, събития. Такава е и историята на фотографа Жоро, който обикаля и снима изоставени от години къщи, отдавна забравени. Той разказа доста интересни истории, някои на границата на паранормалното.

Не съм суеверен, ходил съм по тъмно, но тези места са избирани ненапразно. Има десетки махали с тайни пътища. Имат някакво интересно излъчване, за някои страховито, аз не се боя. По здрач съм виждал сенки, които преминават между гробищата и къщите, категорично това са хора, а не игра на светлината.

Бил съм на места с предания за самодиви, това са действително съществуващи места, необяснимо е само може да се почувства, разказа фотографа. Неговите разкази са страховити, но увлекателни и интересни, само дето през цялото време не споменаха името на човека, за да може, тези, които са заинтригувани от него да могат да прочетат малко повече за човека, който се е заел да съхрани миналото.

Зрителите сами издириха кой е той, това е Жоро Хаджиев, фотограф и изразиха благодарности към него за това, което прави.

Респект приятелю,за това което си направил…

Поклон за мисията Ви, г-н Хаджиев. Струва си познанията, мислите и впечатленията 

Материалът В „Ничия земя“ забравиха да споменат името на човека, който интервюират е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Истинска вълна от възмущение предизвикаха двата епизода „Ничия земя“ озаглавени „Приказки зад решетките“, посветени на осъдения доживот за две тежки престъпления Марио Пеев.

Това не е просто историята на Марио, но и тази на групировките, на гангстерите у нас и на онези с белите якички, които в окопите, под прикритието на уличните престрелки усвояваха големите заводи, анонсираха от предаването тази нечовешка за обикновения индивид история.

Авторката показа личността му от различни ъгли – от тежките престъпления, за които си понася наказанието, до разкаянието, което изпитва най-вече липсата на семейството и особено дъщеря му. Пеев сподели, че пише нещо като книга наречена „Писмо до дъщеря ми“, където разказва целия си живот дотук.

„Срам ме е да говоря с голямата си дъщеря заради това, което съм и всичко, което съм й причинил, тегаво ми е. Болна тема са ми децата“

Всеки по своему е възприел интервюто, което остави много и различни емоции.

Аз ги гледах и останах със такова впечатление. Еее какво толкова съм направил ?!

Не трябва да се дава трибуна на такива престъпници! С какво самочувствие и наглост разказва за себе си! Отвратена съм !

На мен ми се повдигаше като го гледах – “ с усмивка каза как е пребил човек”. Не успял да спре? Като не можеш да контролираш гнева си ще лежиш до живот!

Доста зрители защитиха Даниела Тренчева и я поздравиха за добре свършената от нея работа.

 Гледах това предаване, не бих казала, че го представят като герой. Напротив! Видяхме един умен, сръчен мъж, с талант за рисуване, който признава, че тръгвайки по пътя на мутра, е съсипал живота си, семейството си и се срамува да погледне дъщерите си в очите. За разлика от други престъпници (които са на свобода), счита, че присъдата, която излежава си я е заслужил.

Ha нас ни беше много интересно това интервю от гледната точка на закоравелия престъпник. Май на някои хора не им е изгодно да се каже или напише истината за корупционните практики и четох, че са се опитали да го убият в бобовдолския затвор. На който не му харесва интервюто, не е длъжен да го гледа.

Много стойностно интервю, описва нещата без заобикалки, и много моля без забележки към сътворили те го. Работата на журналистите е да ни представят нещата каквито са, а не както на някой му се е искало да бъдат.

Що се отнася до журналистът Даниела Тренчева и нейният подход към този тип интервюта…Тя няма равна, с богатият си професионален опит, толерантност, психоаналитичност, добронамереност и чувство за хумор, са все инструменти, които тя владее до съвършенство и стига до сърцевината на конкретния проблем…с онази лекота на водене на разговор, интонация, достъпна езикова култура, според събеседника,тя предразполага гостите й да бъдат до болка откровени,интригуващи,с което журналистът Тренчева си е свършила отлично работата…

Материалът Зрителите защитиха Даниела Тренчева – върши си работата е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.