Анна-Мария Конова, една от най-красивите български тв водещи на България, посрещна по изненадващ начин поп звездата Папи Ханс в сутрешния блок на Нова телевизия.

Тя леко загадъчно обяви, че направо не си спомня откога не го е виждала.

Със сигурност от последната им среща са минали години.

Певецът пък веднага реши да разсея съмненията и разясни за зрителите, че двамата са били съученици.

Те са завършили в един випуск Руското училище в София.

Папи Ханс разказа, че тогава той е бил просто момче от “Б” клас, а Анна-Мария призна, че не помни дори коя е била нейната паралелка. Но пък със сигурност помни него.

Дали освен закачки е имало и нещо друго между двамата, така и не стана ясно.

Водещата и поп звездата обаче демонстрираха обща гледна точка по актуалните обществени проблеми.

Конова специално попита изпълнителят на “Кекс” какво мисли за вълната от недоволство и гражданска активност против насилието.

Папи Ханс обясни, че е доволен от надигането на обществото и самия той се е влключил в протестите.

“Като излезеш в чужбина, първото нещо, което изчезва от погледите на хората, е агресията.

У нас още я има, защото сме бедна държава. В началото на демокрацията парите бяха в определени хора и всички искаха да приличат на тях”, разсъждава по темата той.

Папи Ханс разказа, че по времето, когато са били съученици с Анна-Мария, на няколко пъти е ставал свидетелство на мутренско поведение.

Негов приятел на 17 години е бил нарочен пред клуб пред очите на приятелката си. Друг пък е бил нападнат от охранител.

По ирония на обстоятелствата, Папи Ханс наскоро също станал обект на агресия от страна на охранител. “Охраната тръгна да ме напада”, сподели той за ситуация зад сцената на скорошна изява.

Гард на сцената се опитал да го изгони, въпреки обяснението, че той е една от звездите на концерта. Наложило се организаторите да обяснят кой е Папи Ханс и след това охранителят изчезнал.

Материалът Да, истина е за нашето общо минало, обявиха Анна-Мария Конова и Папи Ханс е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Популярният писател и певец Константин Трендафилов-Папи Ханс разкри интересни неща за себе си в емоционално интервю пред Мариян Станков-Мон Дьо в сутрешния блок на „Нова телевизия“. В него той призна, че напук на общественото мнение за него, всъщност е доста несигурен и самокритичен. Освен това се закани, че повече никога няма да твори нещо, което да е непременно хит, ако не изразява чувствителността му.

„Това е един от големите ми страхове – ако бях страничен човек, щях ли да си бъда фен, щях ли да си постна мое парче на стената. Животът ми е един голям парадокс в много отношения. Едновременно искам да накарам хората да се забавляват, и едновременно почти се обиждам, когато не ме взимат на сериозно. Има много болка в това. Аз съм си най-големия критик, най-тежкия хейтър. В момента, в който започнеш да ставаш някакъв навик в публичното пространство, а не някой артист, чийто глас трябва да бъде чут и има нещо да каже, в този момент ти си станал естрада, шлагер и нищожество. И трябва да спреш да твориш. Един ден станах и си казах: „Абе, аз знам какъв ти е проблема – че не си истински. Затова ти си станал супер популярен и супер незначителен. И докато продължаваш да продаваш версията на хората за Папи Ханс гъзаря, който живее перфектен живот, и всичко му е наред, това ще става все повече така, все повече вярно и в един момент можеш дори да забравиш кой си бил. Ти си на път да станеш следващата голяма поп звезда, за която на никой не му пука“. Всеки ден се обвинявам за това, че аз съм същото и се опитвам да противодействам. На всички им е писнало да гледат идеалните шлифовани муцуни на българския хайлайф и шоубизнес“, каза той.

Запитан дали е още онова момче, онзи човек, който е много несигурен и срамежлив, той отговори: „Да, може би една от големите ми болки е, че много дълго време от живота си се опитвах да крия своята несигурност. Трябваше да почна да я показвам. През 99 процента от времето не си вярвам. Аз съм едно черно блато, изпълнено с несигурност“.

„Оттук насетне ще правя само песните, които наистина искам. Ще пиша само текстовете, в които наистина вярвам и споделям. Ще си споделям чувствата. Нещо, което за последно правех, когато пишех книги – преди 7 години. „Имам нещо да ти кажа“ е новата ми книга. Тя съдържа 60-70 стихотворения, но преди да я издам написах 400 в последните години. После много внимателно с майка ми, която е редактор – Кристина Димитров, изрязах всички, които някога бих сложил на стената си във фейсбук, защото знам, че ще съберат много лайкове. 50 процента от стиховете са за любов, а 50 процента са за живота, за смъртта и за моите страхове“, обясни още Папи Ханс.

„Истинската история се разказва в моя живот – за това, че трябва да следваш себе си на всяка цена. Това аз го изживях в последната година и половина. Видях всичките падения, всичките депресии на това да бъдеш откровен. Няма нищо по-наказващо от това да бъдеш себе си. Хората, които ме критикуват, са хората, които не държа да са ми фенове. Те няма да ме разберат. За да оценяваш моето творчество, трябва не само да си интелигентен, а трябва да си и свободен човек. А тази комбинация е адски рядка. Драмата на новите времена е, че живеем в едно време и едно място, което е абсолютно опустошено от каквато и да е духовност и култура. Наистина на никой не му пука за нищо. Ама абсолютно за нищо. Предполагам, че наистина отстрани изглежда сякаш аз съм си сложил титлата на спасителя или на големия творец на България. Аз просто съм един човек, който знае едно нещо много ясно – никой мой съвременник не може да пише като мен. Ако не се опитам, тогава значи, че или съм абсолютен „з..ник“, или не вярвам наистина, че съм толкова добър писател“, добави Трендафилов.

Запитан от Мон Дьо дали по някакъв начин е будител, той отговори: „Не се чувствам по този начин. Просто е много тежка и помпозна дума. Преди 6-7 години накарах десетки хиляди хора, ако не и стотици хиляди, да четат поезия. Един жанр, който беше бутиков, мъртъв. След това направих песни, които накараха хората да разберат въобще какво е самоирония в музиката, в българския бранш. А след това и какво е ранимост, откровеност и емоционалност. Съжалявам, ако звуча високопарно, но искам когато умра да ми се сложи тази титла. До тогава съм ОК просто с това хората да изпитват малко уважение към труда“.

Папи Ханс смята, че музиката в България страда от липса на гръбнак.“ Никой не смее да казва истината в българската музика. Говорят се едни и същи клишета. От ковида насам абсолютен владетел в музикалните стилове у нас е поп-фолка. Това е музиката, която се върна с 300. Нямам нищо против никой автор, имам нещо против липсата на оригиналност и инвенция. Имам чувството, че слушам една и съща кръчмарска песен отново и отново. Масата от изпълнителите рецитират едни и същи текстове, които не са писали. Това е една от големите ми обиди около чалгата. Аз без да искам някога влязох в същия шаблон. Имам песни, които съжалявам , че съм направил, защото съм ги направил само, защото тогава съм си мислил, че това ще стане хит. А статистически погледнато това са песни, които са живяли месец-два, и след това са умрели напълно. Най-големият музикален провал за мен е песента „Стига“, макар че тя има милиони гледания. Това е едно парче, което е направено по същия начин, по който са отгледани яйцата, които ядем. Изкуствено. Може да не се усеща от хората, но се усеща от мен. И го презирам. Защото в тази песен виждам само собствените си страхове, себеомраза и собствения си опит да избягам от това, което съм, и да се харесам на едни хора. Да дам на хората да диктуват това, което съм аз. Всеки път когато чуя тази песен случайно си казвам: „Ти си слабак“, разкри изпълнителят.

„Кога спрях да бъда шаблон? По време на ковида ми се отне за първи път внезапната слава. Преди това буквално съм бил 60 процента от времето пиян по участия и заобиколен от хора. Нещо като в полусън, в полумрак. Тогава вече бях на фазата „Не, не, съжалявам! Не се снимам, нямам време да се снимам“. Откровено казвам, че се справям много трудно с тежестта на собствените си постижения. Много дълго време бях захлупен от това, че първите ми три песни бяха изключително големи фитове. От там насетне съм имал много успешни песни, много хитове, но нищо не е било толкова всепоразяващо като ядрена бомба, както беше песента „Кекс“ примерно. Адски е подтискащо. Това е причината да се самоубиват хора, да стават наркомани, алкохолици. Аз се простих отдавна с тези надежди, че ще направя същото парче. Би било нелепо да се опитвам да повторя „Кекс“-а. Достигал съм до крайности. Имал съм периоди, в които разминаванията от очакванията до резултатите са ме карали да ме е срам да излизам от вкъщи. За да не видят какъв провал съм, защото аз това виждам в огледалото“, разказа още популярният писател и певец.

Запитан кога се е чувствал най-унизен, Папи Ханс отговори: „На старта на албума с песента „Друг“. Очаквах, че тя ще бъде гигантски хит. В момента в който излезе, тя се оказа една от най-слабо представящите се песни откъм гледания. Спомням си как звъннах на майка ми и казах: „Аз просто умирам и искам да изчезна. Това е моят край, наистина“. А тя ме успокои: „Спокойно бе, това е първата песен, има още много“. И аз се хванах за тази сламка“, сподели Папи Ханс.

Материалът Папи Ханс към майка си: Умирам и искам да изчезна. Това е моят край! е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.