Въпреки ниските нива на инфлация издръжката на живот остава доста скъпа за населението. Малко над 2600 лева са необходими за издръжка на тричленно семейство у нас.

Това изчисляват от КНСБ и отчитат, че за второто тримесечие на годината сумата е с минимално намаление спрямо първите три месеца.

Точно 2615 лева трябват на семейство с дете до 14 години. За да се издържа един работещ трябва да получава 1453 лева. Намалението спрямо първото тримесечие е с един лев.

За последната година сумата за издръжка се е покачила с над 90 лева за тричленно семейство и с 51 лева за 1 човек. Така – месечно за храна на работещ са необходими над 570 лева, което е близо 40 на сто от дохода му за издръжка.

Малката потребителска кошница се е увеличила с близо лев за година, показват сметките на КНСБ. И въпреки ръста на доходите – покупателната ни способност не се е увеличила с много.

С минималната работна заплата у нас можем да купим стоките от малката кошница едва 8 пъти. В съседна Румъния – почти двойно. А в Нидерландия – с минималното възнаграждение може да се напазарува 33 пъти.

Най-ниските заплати у нас остават под нужното за нормална издръжка на живот.

При нас цените нарастват с по-бързи темпове, и минималната работна заплата изостава от този темп на нарастване, уточниха за БТВ от КНСБ.

Но дори незначителното намаляване на нужните доходи е знак, че цените са се стабилизирали.

Такава тенденция не сме имали от 10 години насам, това за мен е добър знак, допълни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

По данни на КНСБ – над 60 на сто от работещите у нас получават под нужното, за да живеят нормално.

Материалът 60% от българите са работещи бедни е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Хората в риск от бедност и социално изключване са над 30% в България. Голяма част от тях не могат да отопляват жилищата си пълноценно – избират дали да живеят на топло, или да се хранят нормално. Това коментира в новините на Нова ТВ главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

Тук говорим за половин милион души, работещи на минимална заплата. Ако вземем и тези, които са на непълен работен ден стават 800 000 души с доходи под минималната заплата.

65процента от работещите в България не могат да достигнат нетния размер на издръжката на живот – 1454 лева. Още по-притеснително е, че над 1/3 са с доход до 1000 лева. Между 20 и 30% от наетите в областните градове и общините около тях са на минимална работна заплата. София, Варна и Пловдив вдигат изкуствено средните нива на заплащанията, коментира той.

По думите му наличие на синдикати е в помощ на работещите.

Около 1,2 млн. пенсионери са около линията на бедност – 567 лева. Тези, които работят са в категорията работещи бедни. Ако работите до 7 май, ще получите една минимална заплата в Люксембург. За един месец работещите на минимална заплата нискоквалифицирани кадри там получават колкото ние за 4,5 месеца. В Германия периодът със същото условие е 3,5 месеца. Разликата в покупателните способности на нашите заплати и на тези на Запад е огромна и ние с тези резултати се борим да влезем в еврозоната, смята Костов.

Това хем да работиш, хем да си беден го има само в България. Разликата в покупателната способност на българската минимална заплата и тази на другите страни членки на ЕС е огромна. Тук една огромна част от хората задлъжняват. Всяка година комисията ни казва, че ние сме назад по куп социални индикатори.

Сред целите, които си поставят синдикатите са колективни трудови договори, да достигне 80% покритие, за да може минималната и средната заплати да се увеличат с поне 14%.

Материалът Синдикатите: Риск от бедност грози над 30% от българите е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.