Изключително тревожен пост публикува във Фейсбук режисьорът на нашумелия напоследък филм „Ботев“ Максим Генчев.

След вълна от критики той обяви, че повече няма да използва за ролите във филмите си актьора Ники Илиев.

Не е ясно каква е причината, но Генчев обяснява, че „Хейтът по мен не бива да застрашава кариерата на актьорите“

Ето какво твърди Генчев:

„Ники Илиев – българският Хенри Фонда!
Един от малкото съвременни актьори, който владее “втория план”! Избрах го без видео-проби (кастинг), поканих го за трудната роля – Джам Бол (в превод “много прозорци”). Актьорът прие и се справи скандално блестящо!!!
За жалост повече няма да мога да каня този прекрасен творец в мой филм, простащината победи… а можеше да пресъздаде брилянтни образи на велики български герои и антигерои!
Обръщам се, с цялата суровост на доброто си сърце, към злобните, сърдитите, зависливите и влвсякакви невежи лумпени да оставят това талантливо момче да радва нормалните хора, ценящи и обичащи родното кино!

Коментарите не закъсняха в подкрепа на Генчев:

Материалът Максим Генчев съобщи тежка вест за Ники Илиев: Вече няма да играе в мои филми е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Бунтарят обаче явно не издържа и направи, което се смята за нещо непозволено в гилдията – даде оценка за работата на колегите си.

Става въпрос за Ники Илиев, който е известен като българския Брад Пит.

Той му се подигра като пусна снимка как Ники Илиев в ролята на Джамбулет се цели, за да убие българка.

Актьорът и режисьор Ники Илиев е убиецът на Ботев е едноименния филм на Максим Генчев.

„Махнаха казармата и гледай какво става по филмите“, е коментарът под снимката.

Ники Илиев е в ролята на лошия във филма „Ботев“, обяснява Росен Тахов

„Джамбулет е черкезин, син на Кавказките планини. След Кримската война (1853–1856) Руската империя прави ловък дипломатически ход, за да се отърве от това диво племе.

Сключва договор с Османската за размяна на етнически групи. Българи напускат бащините си огнища и заселват пустеещите степи. На тяхно място се настаняват черкези, татари и други мюсюлмански малцинства.

От половин до един милион е емигрантската вълна

Черкезите са разселени шахматно, за да образуват щит срещу освободителното движение. С ангария християните им вдигат къщи, харизват им добитък, ниви и земеделски сечива. Техният занаят обаче е плячкаджийството.

На 17 май 1876 г. четата на Христо Ботев влиза в Козлодуй и веднага става свидетел на тази действителност. Група черкези крадат царевица от черковните хамбари.

Четниците откриват огън по душманите. “Повечето избили от черкезите, други ранили, а твърде малко сполучили да избягат. И сам войводата гърмял тука”, хроникира Захари Стоянов.

При село Баница – друг случай на издевателство. Дружината среща каруци, натоварени с вино. Един колар се оплаква от черкезин, който цяла нощ обирал каквото му падне.

“Това се доложи на Ботйова – разказва Никола Обретенов – и той заповяда да му доведат черкезина. Той трепереше като лист пред него. Ботйов поиска една тояга и го наслага хубаво, па го пусна. Момчетата искаха да го убият, но той не позволи.”

Четата заобикаля село Баница и се насочва към Милин камък

Оттук според легендарната литература вестта стига до Джамбулет. Едни източници сочат, че неговият конак бил в село Типченица, а други – в Люти дол. Местният учител Доно Иванов пише:

“Щом станало известно, че комити са стъпили на Милин камък и че турска потеря се сражава с тях, веднага било съобщено, вероятно по бързи куриери, та и черкезкият водач Джамбулет, който живеел в родното ми село Люти дол и под чието главатарство били и другите черкези из Врачанско, със своите хора, въоръжени и с конете си, заминали през нощта за определеното им място срещу комитите.”

Росен Тахов

Материалът Калин Сърменов не издържа за „Ботев“: Направи на пух и прах Ники Илиев е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.