Светският хроникьор Емил Минчев отвори душата си пред Десислава Банова – Плевнелиева в навечерието на своя 60-годишен юбилей.

Един от въпросите обаче разчувства безкрайно много лорда и той не скри пред водещата на „Тук и сега“, че е имал тежко детство.

„Златица е градът, в който съм роден, но съм оставен в дом „Майка и дете“.

Осиновиха ме симпатични родители – баща, който беше кожухар, но много пиеше и всъщност това провали и брака, и него.

Самият той почина някъде 80-те години“, разкри Минчев.

Паркетният лъв обаче се надява неговият път да бъде пример за всички деца, които са били осиновени.

И за децата, които трябва сами да се справят в живота.

„Ако мога да им завещая едно мото за този начин на живот, това е да не мрънкат.

Не е нужно да мрънкате, бъдете горди, че сте родени, че сте оставени на тази земя.

Неведоми са пътищата божи и това оневинява и онеправдава всички обстоятелства около нас“, отправи ясно послание Евгени по Нова Тв.

През детските и юношеските си години той е имал и много забавна околна среда.

Имал е и леля, леля Иванка, която един ден в кухнята в Пазарджик, където вече живеел, се оказала добър порок и предрекла, че ще стане успешен човек.

„Каза: Евгенийо, седни сега, леля, и ще ти направя едно интервю.

Казвам ти, ти ще станеш много известен.

Самият аз обаче мечти не съм имал, имал съм намерения.

Аз не съм й предполагал, нито съм мечтал изобщо, че един ден ще бъда известен.

Така че е имало обстоятелства, които са насочвали везната в тази посока“, откровен е Минчев.

PR експертът назова и причината, поради която е бил принуден да лъже, че има брат близнак, когато през миналия век е работил като ватман в София.

„Живеех при Емил Димитров и тогава се оказа, че аз трябва да имам софийско жителство, за да мога постоянно да живея в столицата.

Приближени до Емил Димитров уредиха единствената възможна работа.

Законна, разбира се, винаги при мен е било законно, да бъда батман“, върна се назад във времето Евгени.

„И така от 1983 година до 1989-а, когато дойде промяната на политиката, аз бях ватман.

Аз бях много щастлив да бъда ватман, но същевременно и се срамувах.

Затова казвах: „О, аз имам брат близнак“. Беше ме малко срам в момента от това нещо“, аргументира решението си той.

Светски хроникьор е първата професия на Евгени, но според него това, което хората пропускат да споменат за всекиго е, че освен професионалист, той е преди всичко човек.

„Моята най-голяма гордост е, че съм човек на първо място и второто е, че съм българин.

Защото нито една титла не може да бъде по-голяма от това да си българин.

И покрай тази титла човек да представя себе си и държавата, в която е роден“, казва Минчев.

В заключение лордът призна и като какъв иска да бъде запомнен.

„Преди няколко години грандиозно световно списание направи интервю с мен и ме попитаха как искам да ме запомнят.

Аз казах, че искам да ме запомнят като поет и днешното ми намерение е, че искам да бъда запомнен като поет.

Аз пея също, правя много неща, инвестирам в имоти, но поет е нещо различно, нещо дългосрочно и поетът е нещо, с което всички хора могат да се припознаят“, завърши Евгени Минчев.

Материалът Евгени Минчев пред Деси Банова: Да, истина е, живях при Емил Димитров е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Евгени Минчев разкри кога в живота му било най-трудно. Става дума за последните години на комунизма, когато настоящия PR експерт е минал през какви ли не неволи, за да стигне до стандарта, който поддържа към днешна дата. Повод за признанията му бе днешния 10 ноември. На тази дата преди 33 години падна комунистическия режим у нас.

Минчев се върна към трудните за него времена, когато е съчетавал три работи, едната от които е била да чисти входове.

Той започва публикацията си в социалните мрежи с благодарности към 10 ноември и неволите, през които е преминал.

„10 ноември е повратната точка в моя живот. Когато през 1989 г. тази дата донесе промяна, се наложи да погледна на света с други очи. Веднага след това започнах да пътувам по света и да го опознавам. Появиха се възможностите за частен бизнес, за личностно и бизнес развитие. Преди това, като ватман, цели 6 години откупвах правото си да живея в София, заради софийското жителство. Чистих входове, карах трамвай, работех като модел в свободните си дни. Преживявах страха, когато жителството изтичаше за една година и за вероятността да се върна там, откъдето съм напуснал“, споделя той.

Минчев признава, че въпреки всички трудности, е харесвал дисциплината на софийското жителство, което до известна степен е селекционирало, че само работещи и хора с определен морал могат да живеят в столицата.

„Благодаря ти 10- ти ноември, благодаря ви неволи и разочарования. Днес сте същите, може би малко пораснали, но аз също пораствам заедно с вас. Благодаря на хората, с които изживях и изживявам живота- винаги нов, винаги хубав, независимо от обстоятелствата“, завършва Минчев, който към днешна дата е също и бизнесмен, организатор на събития и моден експерт.

Материалът Евгени Минчев за първи път направи най-личната си изповед за пътя към успеха е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.