Очите на водещия на „Стани богат” Ники Кънчев буквално светнаха, когато срещу него на Стола на богатството седна рокерът Христо Миевски. Мотоциклетният ентусиаст, поднат и като Хари, се хареса много на Кънчев със стила си, който показваше ясно какъв е основният му интерес.

Играчът премина малко колебливо през лесните въпроси, като се запъна на питане за народната песен „Притури се планината”, но в крайна сметка се оправи и продължи напред. Последва въпрос за българската литература.

Рокерът показа чудесна логика и сам стигна до отговора, че Яворов е говорил за Димчо Дебелянов. Кой знае защо обаче той се уплаши и изхаби жокера „50/50”, само за да се увери, че е прав.

„На ръба беше да се изложиш”, леко го изкритикува Кънчев,

като го поощри да е по-смел и по-уверен в знанията си. Това в крайна сметка обаче се оказа подвеждащо за играча.

Той премина уверено по следващия въпрос, като се сети, че Венецианската комисия се занимава с въпроси на правото.

Последва обаче доста любопитно питане – къде са ушите на скакалците?

Рокерът смело се хвърли да отговаря, защото биологията е била специалността му, преди да зареже висшето си образование. Отговорът му обаче обаче беше грешен и той си тръгна с два неизползвани жокера и минимална сума.

Материалът Ники Кънчев се изкефи на рокер в „Стани богат”, но после го подведе е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Солидна игра в „Стани богат“ направи специалистът по естетична дерматология Илина Панова. Тя стартира снощи, а днес продължи от въпрос за 1500 лева.

„Кои два града свързва дългият 7845 метра мост Йоресунд?“ – Осло и Тампере, Малмьо и Копенхаген, Рига и Талин или Рейкявик и Торсхавн, я попита Ники Кънчев. Тя се насочи към Копенхаген и Малмьо, но си помогна с жокер „Обади се на приятел“ – Дени Панов от Пловдив, който е нейн брат. Той потвърди нейното предположение и това се оказа верен отговор.

Питането за 2000 лева бе „От името на какво произхожда названието на ръченицата?“ – шапка, кърпа, обувки или къща. Участничката се насочи към кърпа, но отново се подсигури с жокер – „50:50“. В играта останаха кърпа и къща, Илина избра кърпата, което се оказа верен отговор.

Тя заключи 3000 лева като втора сигурна сума, а питането за нея бе: „Какъв е рекордът на 100 м спринт, поставен от най-бързия човек на планетата Юсеин Болт?“ – 8,58 секунди, 9,58 секунди, 10,01 секунди или 9,48 секунди.

Тук на помощ й дойде нейният съпруг от публиката Калоян. Той я насочи към 9,48 или 9,58, като я посъветва да избере второто. Панова го послуша и така си гарантира втората сигурна сума.

След това Ники Кънчев я попита: „За три неща мечтаел Ботев според Захари Стоянов. Кое не е сред тях?“ – „Сила да громи войски“, „Да може да лети“, „Да правел да вали дъжд“ или „Да става невидим“. Тук тя избра „Да може да лети“, но верен се оказа „Да става невидим“.

След нея на стола на богатството седна ученикът Христо Божков. „Чаках да стана на 18 години и в първия момент идвам да участвам“, сподели с усмивка тийнейджърът. Той учи в Националната природо-математическа гимназия, занимава се с компютри, а мечтата му била да направи първия независим изкуствен интелект.

След първите пет въпроса той бе попитан „Какво дърво носи името Хиперион, расте в Калифорния и се издига на височина от 116 метра?“ Вариантите бяха Топола, Баобаб, Секвоя или Бор. Христо се обади на Габриела Рогелова от Лондон, която правилно му каза Секвоя и така той продължи напред.

Следващият въпрос обаче се оказа непосилен за него: „Кой от писателите няма произведения, посветени на Първата световна война?“ – Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Иван Вазов или Йордан Йовков.

След дълги разсъждения, в които каза някои верни, но и някои грешни неща, Божков поиска „50:50“. Компютърът остави в играта Яворов и Йовков, които ученикът първоначално бе изключил. Затова участникът повика майка си Албена от публиката, която го насочи към Йордан Йовков, но верен отговор тук бе Пейо Яворов.

„Успех с изкуствения интелект, но не подценявай и естествения“, го посъветва на изпроводяк Ники Кънчев.

Материалът Въпроси за Ботев и Яворов спряха участници в „Стани богат“ е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.