Тя е известна като наследничката на Стоянка Мутафова и е любима актриса на малки и големи.

Хората ходят заради нея на театър, пленени от артистичния й талант, чаровна усмивка и заразен хумор.

До днес обаче тези, които не са сред най-близките на Албена Михова, не знаеха за страшната й съдба.

За жестоките удари, които може да ти поднесе животът и заради които се налага да пораснеш бързо.

Точно това се е случило и с Албена, когато расте във Варна.

Вместо да се радва на едно весело и безгрижно детство, тя е сполетяна от огромна лична трагедия.

Била е едва 13-годишна, когато губи майка си, а когато става на 14, от този свят си отива й баща й.

„Как премина през тази огромна болка“, попита Десислава Банова-Плевнелиева голямата ни актриса по Нова тв на живо.

„Честно казано, намирах се между дете и тийнейджър, и беше много странно. Хем го преживяваш, хем бързо го преодоляваш, защото, младостта, тя бързо така си тръгва и живота си тече“, призна Албена в „Тук и сега“.

Михова обаче не скри, че й било много тежко и много трудно, докато стъпи на краката си.

Сред като си отишъл баща й, е имала голям проблем с апандисит.

После пък запалила три пъти апартамента, докато свикне да живее сама.

За щастие е имала добри хора до себе си, които й оказали подкрепа.

Това са комшии, живеещи два етажа над нея – на шестия, които стават нейни настойници и я отглеждат до 18 години.

„Те бяха мното готини и ме поеха.

Тя има две деца, дъщеря и син, които ми станаха като брат и сестра. Тези хора ми помогнаха да не отида в интернат и е добре, че се застъпиха да ме отгледат“, връща се назад към кошмара Албена.

„Мисля, че това е много голям жест към мен и спрямо моите родители. Аз се развих много добре и никога не съм била лошо момиче“, добавя тя по Нова Тв.

И до ден днешен Албена се вижда и си говори със своите съседи.

„Казвам им, брат ми, сестра ми, даваме всичко от себе си един за друг.

Виждаме се обаче много рядко, защото аз съм в София, а те са във Варна, но са прекрасни хора, които ми помогнаха да преодолея този труден момент“, казва още Албена Михова.

Материалът Силна жена, дръж се Албена Михова, България е с теб! е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Светският хроникьор Емил Минчев отвори душата си пред Десислава Банова – Плевнелиева в навечерието на своя 60-годишен юбилей.

Един от въпросите обаче разчувства безкрайно много лорда и той не скри пред водещата на „Тук и сега“, че е имал тежко детство.

„Златица е градът, в който съм роден, но съм оставен в дом „Майка и дете“.

Осиновиха ме симпатични родители – баща, който беше кожухар, но много пиеше и всъщност това провали и брака, и него.

Самият той почина някъде 80-те години“, разкри Минчев.

Паркетният лъв обаче се надява неговият път да бъде пример за всички деца, които са били осиновени.

И за децата, които трябва сами да се справят в живота.

„Ако мога да им завещая едно мото за този начин на живот, това е да не мрънкат.

Не е нужно да мрънкате, бъдете горди, че сте родени, че сте оставени на тази земя.

Неведоми са пътищата божи и това оневинява и онеправдава всички обстоятелства около нас“, отправи ясно послание Евгени по Нова Тв.

През детските и юношеските си години той е имал и много забавна околна среда.

Имал е и леля, леля Иванка, която един ден в кухнята в Пазарджик, където вече живеел, се оказала добър порок и предрекла, че ще стане успешен човек.

„Каза: Евгенийо, седни сега, леля, и ще ти направя едно интервю.

Казвам ти, ти ще станеш много известен.

Самият аз обаче мечти не съм имал, имал съм намерения.

Аз не съм й предполагал, нито съм мечтал изобщо, че един ден ще бъда известен.

Така че е имало обстоятелства, които са насочвали везната в тази посока“, откровен е Минчев.

PR експертът назова и причината, поради която е бил принуден да лъже, че има брат близнак, когато през миналия век е работил като ватман в София.

„Живеех при Емил Димитров и тогава се оказа, че аз трябва да имам софийско жителство, за да мога постоянно да живея в столицата.

Приближени до Емил Димитров уредиха единствената възможна работа.

Законна, разбира се, винаги при мен е било законно, да бъда батман“, върна се назад във времето Евгени.

„И така от 1983 година до 1989-а, когато дойде промяната на политиката, аз бях ватман.

Аз бях много щастлив да бъда ватман, но същевременно и се срамувах.

Затова казвах: „О, аз имам брат близнак“. Беше ме малко срам в момента от това нещо“, аргументира решението си той.

Светски хроникьор е първата професия на Евгени, но според него това, което хората пропускат да споменат за всекиго е, че освен професионалист, той е преди всичко човек.

„Моята най-голяма гордост е, че съм човек на първо място и второто е, че съм българин.

Защото нито една титла не може да бъде по-голяма от това да си българин.

И покрай тази титла човек да представя себе си и държавата, в която е роден“, казва Минчев.

В заключение лордът призна и като какъв иска да бъде запомнен.

„Преди няколко години грандиозно световно списание направи интервю с мен и ме попитаха как искам да ме запомнят.

Аз казах, че искам да ме запомнят като поет и днешното ми намерение е, че искам да бъда запомнен като поет.

Аз пея също, правя много неща, инвестирам в имоти, но поет е нещо различно, нещо дългосрочно и поетът е нещо, с което всички хора могат да се припознаят“, завърши Евгени Минчев.

Материалът Евгени Минчев пред Деси Банова: Да, истина е, живях при Емил Димитров е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

За повечето хора спомените от младостта са щастливи и безгрижни, но това не е така за голямата българска естрадна звезда Веселин Маринов. В интервю с Деси Банова –Плевнелиева по Нова телевизия, той разказа с голяма горчивина за този период от живота си.

Веско Маринов попаднал в Консерваторията веднага след казармата, почти без пари и с родители с тежки здравословни проблеми. „Тогава осъзнах цената на 6 стотинки за трамвай, осъзнах цената на парите, на малкия успех, на почивката, когато си уморен”, призна изпълнителят. „Борил съм се много, имаше 13 години, в които малко знаеха кой е Веселин Маринов”, каза певецът.

Всичко се променило пред 1989 година, когато композиторът Тончо Русев го поканил на дълъг и тежък разговор в своя дом. С огромна благодарност към ментора си Веско Маринов разказа, че покрай него той се запознал с такива големи български творци като Иван Радоев, Павел Матев и Евтим Евтимов. „Тях вече ги няма, както и баща ми… Една позната ми каза, че вече сме във възрастта на разделите”, добави с тъга певецът.

Маринов разкри и усещането си за друга раздяла  – с любовта на живота си. Според него тъгата, която изпитваш в такъв момент дава много силно чувство в музиката, а според Точно Русев – най-силното.

Материалът Веско Маринов още страда заради тежката си младост е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.